КОПРИНЕНИТЕ ЧОРАПИ НА ХЕНРИЕТА

Соня Николова

web

През май Хари Стопър приличаше на пудел от прекаленото количество гел, което методично нанасяше върху посребрените си коси и кафявите копринени мустаци, докато не добиеше доволно благодушен и предизвикателен според самия него вид. Дремещото старче се преобразява в пърхащо мъжле, добре дошли женички и потнички вдовички си тананика то и небрежно вади от джоба на карираното сюртуче шишенце “Българска роза”, увито в мазна копринена кърпа и весело се отправя към тоалетната на виенската слакарничка, където се надява да пипне касиерката мадам Хенриета, дето час по час тича да си оправя жартиерите на копринените чорапи.

Весело ще обхване закръглената талия, ще затъкне от розовата водица зад ушите на англичанката и като се облещи от изненада оная ми ти грация, тогаз може да я склони. “И аз съм българка”, гракна благовъзпитаната уж касиерка, “Христинка от твоя клас, дето ме задиряше, пръч гаден, а после духна в чужбина, ама и аз духнах, нищо че беше трудно, щото срам със сапун се не опира, когато те видях, не повярвах, 40 години са това, ама сега ми падна и ще си го получиш, Ицко, моето момче”, издума Хенриета, докато смъкваше левия си чорап, който полицията намери около врата на мъртвия Христо Стоянов, открит от клиентка на заведението, в дамското отделение на тоалетната, в 2 следобед.

© Соня Николова, 2003
© Издателство LiterNet, 22. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.