ЛИЛИТ

web

Циганка цяла обвита във чад
огньове огньове сусам и смола
белези смътни изгорени места в релефа
на цялата жълта гора
пушек и смрад на прогнили листа
под корсета ми бягат дантелени зайци
и мисли от корабно платно и мисли пияни
танцуващи кораби наети за ден от Рембо и Верлен
сочат на изток към залива Фриско където девици
и магове в пясъка греят
където за миг в шума на огньовете
страшният лъв се прозява и гладните вопли
напускат стомаха му
о повелители нима вие не плачете в тъмните нощи
нима устоявате в тълпите които влекат към морето
и в храма опушен се гушат а зъбите им белите просветват
тези шамани примират от свян пред богините жертват
тези измамни хетери
когато белите лилии емнат листенца по водната пустош
една чисто бяла луна се подава из дълбините
и бликват слова непонятни от кремави устни
доктор Йешуа сър Луцифер нима не убивате своята Лилит
на всяка луна нима в тая светла гора няма място за нейните
поданици и плитчините дето заседнаха нашите кораби
са малка игра със случайни залози тъй облите миди
умират в дълбокото и плътта им изгнива недостъпна
за морските хищници както безбройните мои души
се топят и угасват в черупки от дим а сърцата ми
тупкат в гнезденца на сови