|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДРЕБОЛИИ
web
като опушена пилешка шийка
съм малко безпомощна
несъстоятелна леност мерджани
в червена капачка кръвта ми
малко съм хахо нали
но прикривам
ръце към запалка зелена
до печка на газ аз се взирам
възпирам ръката натам да
поглежда намотка една
като мене безбрежна
аз съм автор на малки поеми
в квартира от пух
пея песни на пейката вдясно
дебна клошари и вълци враждебни
пред блока ми вият
и давам им разни буркани с храна
каквато решите, храна за очите
ах колко е проста жената зад щанда
и в облаче бяло се крие
един път съм булка ще кажете вие
когато бях облаче бяло
окъпах окъпах окъпах ръцете
си в пиво и чалга а сватбарите
ми плащаха да ме докосват
парите които цяла нощ
броихме със жениха ми
прибирах в бялата си чантичка.
Когато христовата Невеста
се обгражда с зидове и портите й
щракат като обръчи на було
залутан в тъмното избрания
дали ще може да намери някоя ключалка
защото тъмнотата и дъждът го спират
в грешни местности
Христовата невеста е навсякъде
и мами своите паломници
със очертания и сенки
тя блазни грешните души
да се тълпят в овразите
от мрак и тамиан и моята
ръка се отклонява
в мисълта за огън и опърлено
тя вярва в добротата на
най- почтените енориаши
в тази стая о как ме тласка
към смъртта добричката ми длан
която другаде ще гали на любимия
главата а вън небето в креп увито
се нацепва с трясък и кърви
кърви кърви кърви
едно прекрасно пилешко сърце
за да се нахрани със сърца човек
заколва средно двайсет броя
птици и двайсет броя сърчица
подобни на тапи от шампанско
се пръскат в един единствен миг
човек изяжда вътрешностите
на двайсет пилета, такава сметка
сторил поета Лорка при вида
на колбасарските камиони
в ранна американска утрин
а свети Игнасио е кътал
дребните заклани животинки
в своите молитви
Малкото ми сърчице
във мрака чер таи хайвер.
© Соня Николова, 2003
© Издателство LiterNet, 20.
07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|