ДОЙКИ

web

Докосвам леко мрачините
белите ми очертания се вписват
в ръкоделието
на сестрите Бронте и техните сервизи чаени
звънят в крилете ми прозирни
жената прилеп мека и шумяща
аз вземам нечия наметка и политам
над града от сол летя над куполи и кули
рея се в прозирни небеса Психея
а нозете ми от порцелан тежат
и мачкат сенките на старите султани
над харемите
пустини в турско синьо
капки кръв смарагди по ушите на ханъмите