|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АНАМНЕЗА
web
привични допири полуусмивки
кимване под храста на акацията
в ранчото, Ивендър хлябове и
вино. В прилива и отлива на мисли
остават ключици и перушина
на стъпчица от една
присвита зеница, изхлипване, петно
върху ревера. Извинете, но довиждам
цялата Ви помисъл и думите Ви
по земята, оръфаните Ви маншети,
ми напомнят зимата. Когато се
научих да паля печка "Циганска
любов" - отпърво малко съчки после
купчинка обогатени въглища
Желаете ли пай? Тогава всички
псета в този град не лаеха защото
не излизах никъде.
Стъклата пред очите Ви ме стягат,
нали ме помните с тюрбан когато си
играех с котки и доливах чай
в паничките на слепите, когато
ми откраднаха детето от парцали.
Ако обичате, сменете си бельото!
чичо през час ни биеше и го наричаха
Чистницата, нарочно пипаха прането
на простора и той го махаше и
почваше отново.
Вие имате фотогеничен профил бихте
ли позирали на масата приведен?
Има прилика с една история във Генуа
когато над облаците се люлееше небе
кобалтово и сред парцалите им слънце.
От хапчетата ноктите и зъбите добиват
жълтеникав цвят, очите помътняват.
© Соня Николова, 2003
© Издателство LiterNet, 20.
07. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|