Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЯ

Радост Георгиева

web

Днес тя пожела да излезе през прозореца. От това произтекоха някои основни промени в гледната точка за събития, лица и обстоятелства, които се струпаха на куп, масирано и организирано, тъкмо поради нейното първоначално желание да излезе през прозореца. Първо - никой не забеляза нейното напускане на жилището, тъй като вратите имат една типична особеност да се тряскат, да скърцат и да щракат, а днес тя не беше докоснала своята врата. Освен това никой не живееше вече в нейната кооперация, поне в този момент от деня. Дори уличните котки, които обикновено реагират най-активно на звуците от врата, ги нямаше. Щом се озова на перваза, тя прегледа набързо въпроса с котките, с празните апартаменти, вратата и отворения прозорец, който смяташе да остави така, и без колебание одобри своето решение за напускане по този начин, дори го определи като израз на своята свобода и на промяната, която й предстоеше. Тръгна бързо по перваза, който услужливо бяха построили незнайни добри хора, строители през миналия век, и след миг се озова на общата веранда, където се изпика върху едно средновековно растение, което веднага й отговори с цитат от Библията. Огледа се - оставаше й само да преодолее един етаж и оттам да скочи на улицата, на която нямаше жив човек, тъй като беше три часа сутринта. Учудващо просто се оказа. Беше тръгнала няколко часа по-рано за работа - предвидливо и напразно. Щом се озова долу, се наложи да направи нов план за предстоящата сутрин, който включи няколко разходки допълнително, среща с патрулки, кафе, разходка, кафе, среща с патрулки и едва след това четене на сутрешния вестник с кафе без патрулки, отиване на работа. Денят започваше добре откъм идейни хрумвания. Тръгна с ясната мисъл за опасност. Пресече улицата и излезе по вити стълби на морския бряг. Не знаеше, че живее на такова място, определено не беше подготвена за хладния сутрешен бриз. И все пак тръгна по брега, като нацопа във водата. Събра камъчета и мидички, които не виждаше ясно, но улучваше по странен начин всеки път, щом посегнеше с ръка към пясъка. Пътят се извиваше и завърши със стръмни скали, които тя изкачи чевръсто, с леко задъхване, поради тежестта на камъните, които беше събрала. Затова ги остави на последната скала, преди да тръгне към стария и познат град, в който живееше.

“Поне ги преместих от едно място на друго! А сега е време за кафе.”

Беше време за кафе, макар че пропусна няколко патрулки и няколко кафета от предварително разработения на верандата план. А, забрави да види изгрева. Върна се на скалата, видя го и тръгна към кафенето. Там извади един лист и го връчи на бармана. Тъй като не можеше да чете или беше забравил точно тази сутрин, той й го върна и й направи едно нормално кафе без захар и сметана. Тя взе кафето и листа и седна на една маса, където, докато пиеше първото си сутрешно кафе, прочете написаното на листа. “Едно нормално кафе без захар, без сметана. Ето ви парите.” Беше много доволна, че така добре се разбира с хората днес или поне с единствения човек, когото бе срещнала днес. Извади втори лист. Подаде го на бармана. Той го смачка и моментално й изфабрикува един плодов коктейл, като започна да я наблюдава с нарастващо уважение и респект. След като използва още десетина листчета, тя реши, че е крайно време да се залови за работа, като започна с това, че отиде на работа. Тук вече ни се скри от погледа, тъй като работеше в някакви секретни служби, фабрика за консерви или частна фирма за производство на яйчен прах. Това вече е съвсем друга тема за разглеждане. Някой път. А може би просто отиде да прибере прането от простира, да събуди децата, да направи закуска и... Тук тя изчезна.

 

 

© Радост Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.09.2003, № 9 (46)