ЗА ТАКА НАРЕЧЕНАТА "ВРЕДНА ЛИТЕРАТУРА". ПОГРОМИ НАД БЪЛГАРСКАТА КНИЖНИНА. УСТАНОВЯВАНЕ НА ЦЕНЗУРЕН АПАРАТ

Радка Пенчева

web

След 1989 г. с отварянето на много архиви, в това число и на бившия архив на БКП, стават известни все повече факти от най-новата българска история, които осветляват малко известни страни от годините непосредствено след 9 септември 1944 г. Особено интересни за читателя са тези от тях, които показват унищожаването на постиженията в различните науки до 1944 г. чрез създаването на цензурен апарат в България. По този въпрос се появиха и някои изследвания, като например статията на В. Чичовска "Главлит или цензура по съветски" (в. "Литературен форум", бр. 29 от 1994 г.). Значимостта на темата и документалните материали, които притежавам, ме карат да споделя мислите си с оглед пораженията, нанесени от унизителната репресивна машина в областта на книжовното ни наследство.

През октомври 1952 г. Политбюро на ЦК на БКП възлага на Енчо Стайков, Рубен Леви (Аврамов), Карло Луканов, Георги Михайлов и Георги Кумбелиев да изработят проект за създаване в България на официална цензурна институция, подобна на Главлит в Русия. Това е направено и интересно, че у нас въпросното учреждение е подчинено единствено на Вълко Червенков. За началник на Главлит в България е определена Елена Гавраилова, която е от Отдел "Агитация и пропаганда" към ЦК на БКП и е един от най-близките сътрудници на Вълко Червенков.

Целите и задачите на учреждението са вече известни. То се оформя с изключителната помощ на зам.-началника на Главлит в СССР Виктор Вл. Катишев. С негова помощ у нас се въвеждат сталински методи на терор над интелектуалния труд, организираните погроми над огнищата на национална книжнина - библиотеките - от Народната в София до селските читалищни, и прекъсването на обмена на информация със страните, извън тези от съветския блок. Катишев и Гавраилова след проучване най-напред ликвидират частните антикварни книжарници, а след това се насочват към библиотеките, където според тях има огромен масив стара литература и периодика отпреди 9 септември 1944 г.; много "вражески" и остарели енциклопедии и съвсем малко прогресивна съветска литература. Започват да се отпечатват свезки с т.нар. "вредна литература". Какви са критериите на Главлит за "вредна литература"? Твърде широки: "Вредни са всички тези книги, в които се възхваляват буржоазния морал, частната собственост и се споменава Господа". Попаднаха ми материали, съхранявани в някои от големите ни Окръжни библиотеки, които показват самата технология по изпълнение на указанията, които Главлит издава. Още преди да излязат отделните свезки със списъците на Главлит, до библиотеките е разпратен Списък на вредната литература, подлежаща на изземване и претопяване, въз основа на заповед № 4 от 2.X.1952 г. и Постановление 2205 от 31.VII.1950 г. (Държавен вестник, бр. 196 от 1950 г.). В посочения списък влизат изключително художествена литература, литературна критика, философска, педагогическа, историческа литература. Ето някои от тях: М. Арнаудов. Творчество и критика; Ю. Айхенвалд. Лев Н. Толстой; Й. Бадев. Скици на живите; Сл. Василев. България на мирната конференция в Париж; В. Ганев. Демокрация. Същност и основни начала; Дж. Дюи. Бъдещото училище; А. Динев. Илинденска епопея; Ш. Жид. Основы политической экономии; А. Илиев. Загадката на сънищата; Д. Калфов. В окопите; Д. Казасов. В тъмнините на заговора. Бурни години; Н. Кондарев. Националният въпрос и борбата за демокрация; Ст. Кръстев. Дунавската конференция в Букурещ; Ив. Кинкел. Наука религия; В. Манов. Съветник на учителя; Ил. Мусаков. Дните на цар Симеон II; Ф. Попова-Мутафова. Легенди. Жената на приятеля ми. Момина скала. На кръстопът. Цар Калоян. Дъщерята на Калоян. Велики сенки. Една жена. Боянският майстор. Солунският чудотворец. Недялка Стаматова; Ж. Нурижан. Македонска трагедия; Ив. Орманджиев. България от Сан Стефано до Ньой; Г. Пирьов. Новото образование в новия свят; Вл. Полянов. Слънцето угаснало; Ив. Радославов. Българска литература. Идеи и критика; С. Радев. Македония и българското Възраждане; М. Ралчев. Кръстен знак;Н. Райнов. Днес и утре; П. Росен. В поле широко; Н. Станев. История на френската революция. Най-нова история на България; Ст. Станимиров. Учебник по история на българската църква; А. Христофоров. Увод в политическата икономия и военното стопанство; Зв. Цонев. Борбите на Зареница. Дамян Зограф; Н. Гешев. Багри; Л. Владикин. Царевград Търнов.

Тези списъци са надлежно подписани от предалия книгите за отпадъци. Позволих си да цитирам повече заглавия от този първи списък. Той е последван от много подобни. Ще изброя някои от тях. Например писмо, с което се изпраща Заповед № 8 от 14.XI.1952 г. на Главлит със срок за изпълнение 30.III.1953 г. В нея прави впечатление големият брой книги за Йосиф Б. Тито, за Трайчо Костов. Стига се до забрана на имена, като Тодор Павлов (реч за Гоце Делчев) и Орлин Василев. В тази заповед са изброени и 28 заглавия от различни печатни издания, откъдето трябва да се заличат цели страници. Повечето са със статии и речи на Трайчо Костов.

Следва нова заповед на Главлит № 250 от 3.VIII.1953 г. във връзка с дейността на народния враг Лаврентий Берия. Иззети са и претопени от библиотеките всички материали, свързани с него.

Годините вървят напред, в политиката се наблюдават някои промени, които налагат нови заглавия да бъдат отчислявани от фондовете на библиотеките. Ето писмо от 1.XII.1955 г. от Министерството на културата, подписано от Венелин Коцев. С него се нарежда да бъдат извадени от библиотеките книгите с антититовско съдържание - Списък № 1, както и да бъдат заличени пасажи в отделни книги - Списък № 2. В първия списък отново куриозно четем имената на Г. Боков, М. Геновски, М. Григоров, Ж. Натан, Г. Пирински, Б. Райнов и мн.др.

Внимание заслужава и едно по-късно писмо с гриф "Само за служебно ползване" от 2.I.1962 г. Какво гласи то? Цитирам дословно: "Съответно устната заповед на министъра на просветата и културата Начо Папазов, моля да се разпоредите да се отчислят от книжните фондове на библиотеките под Ваше ръководство като политически вредни следните книги: Терпешев, Добри. Спомени от затвора. С., БКП, 1954 г., с. 151, и Аврамов, Моис. Рилски партизани. Спомени, С., БКП, 1954 г., с. 235, 2 и 3 издание - също. Виждаме, че се е стигало до куриозни случаи - да се забраняват даже подобни автори, в зависимост от конюнктурата в партийния апарат.

Не можем да не отбележим още един документ в изпълнение на прочистването на библиотеките - този за църковните и манастирските библиотеки. Кои заглавия са влизали за отчисление, е решавала комисия в състав: партиен секретар, председател на Общинския съвет, учител по литература, председател на ОФ, секретар или библиотекар на местното читалище. Тези комисии са били изграждани във всички населени места, където има църкви и манастири. При преглеждането на литературата комисиите е трябвало да се съобразяват със списъците за вредна литература. От написаното можем само да гадаем колко ценни издания са "напуснали" църковните и манастирските ни библиотеки.

Най-главното обаче, което извършва Главлит и по този начин лишава поколения българи от възможността да познават определени издания и знанията, които носят, са двете свезки, наречени "Списък за вредна литература" от 1952 г. и втората - в две части, съответно от 1955 и 1957 г. Първото книжно тяло съдържа 130 страници, а другите две, взети заедно - 70. Не бих могла да изброя всички заглавия в тях, а и не е необходимо. Опитала съм се да предложа една класификация в най-общ вид с по няколко заглавия във всеки раздел, за да може да се получи представа какви книги са отчислявани.

1. К. Абаджиев. За величието на царя и родината. Търново, 1940 г. 2. Гр. Александров. Заветите на цяря-обединител и задачите на българската интелигенция в наши дни. 3. Н. Атанасов. Царят пред своя народ. С., 1942 г. 4. И. Бобчев. Води ни, царю.

1. Г. Агабеков. ГПУ. Записки на чекиста. С., 1931 г. 2. Фр. Адлер. Сталин и Маркс. Сталиновият експеримент и социалистическото строителство. С., 1932 г. 3. Ст. Атанасов. Болшевизмът в Русия и какво ни носи той. С. 1921 г. 4. М. Арцибашев. За опазване на Съветска Русия. С., 1923 г. 5. А. Шалом. Роман из руската революция. С., 1931 г. 6. Ото Бауер. Борбата на Сталин срещу троцкизма. С., 1937 г., и Съдът на съветските генарали. С., 1937 г. 7. А. Беро. Що видях в Москва. С., 1927 г. 8. Г. Беседовски. Из спомените на един съветски дипломат. Дейността на Коминтерна и ГПУ. С., 1938 г. 9. Болшевизмът и разрушителната му сила. С., 1928 г. 10. Вл. Бурцев. Бъдете проклети, болшевици. С., 1928 г., и Предателството ни Ленин., С., 1921 г. 11. Ф. Бутенко. Как избягах от болшевиките., С., 1938 г. 12. А. Ваганов. Как е дошъл в Русия "съветския рай". 13. Н. И. Вознесенски. Зверствата в болшевишка Русия. С., 1925 г. 14. Виндекс. Сталинизмът. Съветската политика през Втората световна война. Прага, 1944 г. 15. Волин. Писма върху руската революция. Казанлък, 1923 г. 16. Просветното дело в СССР. С., 1942 г. 18. Ст. Денев. Болшевишка Русия и бъдещата всемирна война. С., 1931 г., и Червеният звяр - болшевизмът. 19. Есад, Бей. Сталин. С., 1932 г. 20. М. Есив. В подземията на Одеската чека. С., 1942 г., и Как живеят в Съветска Русия. 21. П. Жиляр. Избиването на руското царско семейство. 22. Червеният звяр - болшевизмът. Търново, 1923 г. 23. Разколников до Сталин (Отворено писмо до Сталин). С., 1941 г.

1. Антим Шивачев, митрополит Ловчански. Църквата и социалистическите учения. Ловеч, 1929 г. 2. Евтимий, архимандрит. Младежът комунист и младежът християнин пред социалния въпрос. С., 1933 г.

IV. Право и правни науки

1. Вл. Алексиев. Основи на историята на българското право. С., 1940 г. 2. Б. М. Бончев. Административно право. С., 1940 г., и Полицейски наказателни заповеди. С., 1938 г. 3. Г. Ватев. Военно-наказателно право. Обща част. С., 1942 г., и Коментар и ръководство по закона за гражданската мобилизация. 1941 г. 4. Л. Владикин. Записки по държавно право. Общо държавно право. 1929 г., История на Търновската конституция. С., 1936 г., Курс по общо държавно право. Ч. I. Общо учение за държавата, ч. II. Организация на демократичната държава - общо 35 книги от проф. Л. Владикин. 5. В. Ганев. Записки по търговско право. Ч. I. С., 1932 г., Записки по обща теория на правото - в две части. С., 1937 г., Курс по търговско право. Варна, 1923 г. - общо 12 книги от проф. Венелин Ганев. 6. Г. П. Генов. Междудържавно право - в две части; Увод в правната наука - общо 15 книги от проф. Г. П. Генов. 7. А. Жабински. Обща част на военно-углавното материално право. С., 1943 г. - общо 4 книги. 8. К. Григоров. Военно-наказателно право. С., 1941 г. 9. Н. Долапчиев. Наказателно право - общо 12 книги. 10. Л. Диков. Кооперативно право. 1930 г.

V. Книги, свързани с философски и политически учения

1. Епископ Алексей. Християнство и комунизъм. С., 1937 г. 2. А. Амон. Психология на анархиста - социалист. С., 1924 г. 3. Кървавият Велики четвъртък. Атентатът в храма "Света Неделя". 1925 г. 4. Ж. де Африк. Болшевзъм, национализъм и земеделска България. 1935 г. 5. Кр. Байтошев. БЗНС и комунистите. С., 1933 г. 6. М. Бакунин. Федерализъм, социализъм, антитеологизъм. Враца, 1928 г. 7. Ж. Бастиян. Безвластие и кооператизъм. С., 1932 г. 8. К. Башулков. Юридическите и социаликономическите устои на фашизма. С., 1929 г. 9. Анри Бергсон. Въведение в метафизиката. С., 1928 г.; Душа и тяло. 1927 г.; Съзнание и живот. 1927 г.; Тайнствените явления и науката. 1928 г.; Философската интуиция. 1929 г. 10. Н. Бердяев. Духовното състояние на съвременния свят. Християнството и класовата борба. С., 1932 г.; Социализмът. С., 1935 г.; Съветската философия и воюващият атеизъм. С., 1933 г. 11. Д. Воденичаров. Фашизъм, болшевизъм и социализъм. С., 1933 г. 12. Ж. Георгиев. Защо българинът е против комунизма. С., 1943 г. 13. Гьобелс. Духът на днешното време. С., 1943 г. 14. Петър Джидров. Безпартийната власт и партиите. С., 1928 г.; Войната и преустройството на Европа. 1940 г.; Демокрация и фашизъм. 1933 г. 15. Ото Дитрих. Философските основи на националсоциализма. 16. Б. Исаев. Въведение в психоанализата на Фройд; Фройд, Ницше, Толстой. С., 1931 г. 17. Б. Ивински. Кой е виновен за нещастията в Русия. С., 1923 г.

VI. Македония и борби за освобождението й

1. Л. Антонов. Духът на Македония. С., 1943 г. 2. Й. Бадев. Трите македонски организации. С., 1921 г. 3. Г. Баждаров. Македонският въпрос вчера и днес. 4. Бл. Бобошевски. Надлъж и шир в Македония. Видено и чуто. Враца, 1944 г. 5. Хр. Божков. Македонското освободително движение. 6. Ст. Бояджиев. Съществува ли македонска нация? С., 1940 г. 7. Кр. Велянов. Днешната политическа обстановка на македонския въпрос. С., 1928 г. 8. Веритас. Македония под игото. С., 1931 г. 9. П. Джидров. Единството в македонското движение. С., 1931 г. 10. Ив. Дуйчев. Македония в българската история. С., 1941 г. 11. Й. Иванов. Македонските славяни са българи. С., 1939 г.

VII. Литературознание и хуманитаристика

1. Д. Бабев. Критика на един поет. С., 1923 г.; Наши писатели, 4 изд. 2. Илия Арнаудов. Народна песен и национално възпитание. С., 1932 г.; Народонаука и народна песен в Германия. С., 1941 г. 3. М. Арнаудов. Психология на литературното творчество. С., 1931 г. 4. Й. Бадев. Животът и изкуството. С., 1928 г. 5. П. Горянски. Бунтът на масите в българския роман. С., 1933 г. 6. Славчо Данаилов. Литературата на днешна Германия. 1938 г. 7. Ем. п. Димитров. Златни ниви и бойни полета. Песни за родната земя. 8. Д. Добрев. Нашата земя в художествената литература. С., 1941 г. 9. К. Ерберг. Целта на творчеството. С., 1929 г.; Красота и свобода. С., 1928 г. 10. В. Златаров. Българите в Украйна. Ямбол, 1942 г. 11. Цвети Иванов. Златотърсачи. 12. Змей Горянин - 17 книги.

VIII. Книги от и за министри в различни кабинети до 9.IX.1944 г.

1. Ат. Буров (и др.). Андрей Ляпчев. Човек, държавник, общественик. 1936 г. 2. Ат. Буров. Църква и политика. С., 1933 г. и много речи от същия автор. 3. Петър Габровски. Реч по законопроекта за защита на нацията. С., 1940 г. 4. Кимон Георгиев. 19 май и новата държава. С., 1934 г. 5. Александър Гиргинов. Огнен меч. С., 1937 г. 6. Д. Гичев. Българската земеделска банка - крайъгълен камък на народното стопанство. С., 1933 г. 7. Н. Искров. Управлението на Георги Кьосеиванов. С., 1939 г.

Не е възможно, а и не е необходимо да се изброят всички заглавия, включени в тези списъци с "вредна литература". Постарах се да направя една условна класификация, а с извадените заглавия да илюстрирам какви книги са смятани за вредни и са изхвърляни от фондовете на нашите библиотеки. Главлит приключва дейността си след Априлския пленум от 1956 г., но не защото БКП се е разкаяла или е сметнала дейността му за вредна, а защото е бил на лично подчинение на Вълко Червенков. По принцип обаче Главлит си е свършил работата. Никой години наред по-късно не отменя издадените списъци с вредна литература. Нещо повече - дейността в тази насока продължава. Ето писмо № IV - 3449 от 25.VI.1960 г. на Министерството на просветата и културата, в което се казва: "Приложено изпращаме към настоящето списък на политически вредна литература. Необходимо е да се вземат бързи мерки за основно прочистване на библиотеките в окръга от книги с политически вредно съдържание, като се имат предвид издадените досега I и II свитък и настоящия списък". Следва списък от нови 65 заглавия. В съдържанието на цитираното писмо е спомената и Инструкцията за отчисляване от държавните и масовите библиотеки, в чийто текст пише: "Прочистването на книжните фондове от политически и идеологически вредна литература и занапред ще става според Инструкция № 1 на бившето Главлит". Тоест, управлението го няма, но се работи по съставените от него документи и методики.

В статия не могат да се обхванат изцяло пораженията, нанесени върху основните ни книгохранилища за отминалите години. Вероятно историците ни ще го направят. Някои от книгите в списъците за "вредна литература" след 1989 г. имат нови издания, други може и никога да не се преиздадат, а и не е необходимо. Необходимо е обаче всеки гражданин да има свободата да избира каква литература да ползва в работата си, без забрани, а по лични предпочитания и вкус. През изминалите години съществуваше и един друг цинизъм - определени хора можеха да четат и работят точно с тази "вредна литература", пазена в сейфовете на спецфондовете на големите ни библиотеки. Затова мисля, че всеки човек има право на избор.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Артфорум, IV, бр. 38, март 2001, с. 1-10.