Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИМА ЛИ КОКОШАРНИК И ЛИСИЦА ЗА НЕГО?
Нова литературнокритическа книга на Владимир Шумелов

Радка Пенчева

web

Владимир Шумелов. Лисица в кокошарникаКакто разбираме от предговора на книгата, аз самата съм взела участие в определянето на заглавието й. И наистина, през студената зима на 2012 г., една вечер стояхме на маса с Владимир Шумелов, Снежана Иванова и Емил Андреев, който се ровеше в стари списания и вестници от края на 19. и началото на 20. век по повод на историческия роман, който пишеше по това време. Тогава Владимир Шумелов сподели идеята си за заглавие на новата си книга и ние всички харесахме "Лисица в кокошарника".

Само по себе си това заглавие е една метафора. Метафора, която предполага общност на пишещи и съответно - страсти, свързани с вълнения, които се очакват от литературната критика. Уви, като се позамислим, ще признаем, не без огорчение, че нито има истинска писателска общност, нито пък, доколкото я има, тя се вълнува особено от литературната критика. Един, може би, нормален процес между свободни хора и творци.

Познавам Владимир Шумелов от много години и мога да кажа, че той е сред приятелите ми. Нашето приятелство е ценно за мен, защото много пъти сме спорили по чисто литературни проблеми. Например сега е моментът, да си призная честно, че съм го питала как успява да забележи толкова много автори, които много от нас не са и чували, а също дали това си заслужава. Сега, когато прочетох книгата му, мисля, че той е прав. Защото е много лесно да те забележат в столицата, да си от онези, които се въртят около различни писателски кръгове, а е трудно, когато живееш в страната и поради липсата на нормална мрежа на разпространение на книгата, в много случаи талантливо написани творби да останат незабелязани и необговорени. Примери за това в книгата на Владимир Шумелов има много, дори не е необходимо да ги изброяваме.

Няколко думи за структурата на книгата. Текстовете са групирани в няколко дяла: "Поезия", "Белетристика" и "Критика" и са добавени две обзорни статии за прозата, излязла в градовете В. Търново и Стара Загора през 2011 г. Тази структура не търси подреждане, описание и някаква класация на постиженията на авторите, а е един субективен поглед на критика върху художествени и критически творби, останали в по-голямата си част извън вниманието на други литературни критици. За интереса на Вл. Шумелов към тях спомага и неговата редакторска работа в литературния алманах "Света гора", където от години поддържа рубриката "Преглед". Именно за нея той следи излизащите книги на много автори и ги отбелязва с кратки текстове.

Веднага бързам да отбележа, че и в тези отзиви и рецензии Шумелов успява да покаже на какво е способно критическото му перо. И нещо много характерно за стила на критика. Той се стреми да потърси големите, европейските измерения на постигнатото от всеки автор. Влиза надълбоко в текстовете, позовава се на написаното от майстори на литературата, критиката и есеистиката. За да обговори късния дебют на Миролюб Влахов например, той разказва за късните дебюти на Майкъл Конъли, Шарлейн Харис, Несбьо, Джеймс Патерсън, Джералдин Брукс, което не им пречи да се наложат като имена и да получат и авторитетни литературни награди. По подобен начин са написани статиите за всички автори в книгата. Читателят научава много не само за авторите, но и за техни европейски предшественици, намира оправдание за много литературни явления в чуждите образци. Вероятно за тази особеност на критика спомага и белетристичния му талант и нагласа.

По жанр литературнокритическите текстове на Владимир Шумелов могат да бъдат определени като оперативна критика, критика на непосредственото отреагиране и оценка на новоиздадени книги. Както знаем, това е най-трудният жанр за един критик. Защото е лесно да се пише, когато мнозина вече са казали мнението си. А когато си първи в оценката за дадена творба, се изисква смелост, ясни критерии за ценностното в литературата, умение да поставиш творбите и фактите в контекста на общия литературен процес. Затова е и наличието на множество библиографски данни в книгата, както и коректно посочване къде са публикувани до момента.

Вероятно не само аз, но и други, запознали се с текстовете на Вл. Шумелов, могат да си зададат въпроса дали си заслужава да се пише за всички тези знайни и не дотам автори. И тук трябва да кажем, че неговата книга е много ценна, защото може да се окаже, с оглед на времето, че за определени автори това е останала единствената литературна критика. Особено при обзорните статии. Самата аз имам вкус към подобни "забравени" писатели, творци от т.нар. "втора редица" в литературата, без творчеството на които корпусът на българската литература би бил непълен. В този смисъл намирам за особено интересни статиите му за писмата на Владимир Смирнов, за прозата на старовереца Дамян Бегунов, за Минчо Г. Минчев и др. Тук е добре да цитираме казаното от Йордан Атанасов за това, което Владимир Шумелов върши: "Сигурно има и други критици и писатели, които пишат за творците от провинцията. Но мисля, че Владимир Шумелов е от тези, които най-бързо и адекватно откликват на новите им книги. А това е като живителен полъх за писателя - своевременен отклик за непосилния му труд. Тук и сега, когато е още жив и твори". Читателите не бива да мислят, че в книгата няма текстове и за творци от София - рецензии има за книгата с проза на Мирела Иванова "Бавно", за стихосбирката на Аксиния Михайлова "Най-ниската част на небето", за късните стихове на Марин Георгиев и още мн.др.

И още една особеност на тази книга: Не само многото творци, които присъстват в нея. А това, че литературната критика на Вл. Шумелов е наистина вид творчество. Той пише литературнокритическите си статии като белетристични есета, те сами звучат като отделни творби. Този начин на писане се владее от малцина, владее се само от майсторите. И още нещо, което не бива да се пропусне. В текстовете не липсва и личната позиция на критика, който не се страхува да ситуира даден проблем в общественополитическия му контекст. Като например ролята на твореца в обществото ни, неговото маргинализиране, абдикацията на държавата от делото на тези, които творят културната история на България и много други наболели въпроси.

От тази книга има какво да се научи. Тя носи много познание за знайни и незнайни имена на наши съвременници, за автори, които дават своя дял с творбите си да опознаем обществото опосредствано чрез художественото слово. Лично аз като редактор научих много от нея.

Четейки книгата "Лисица в кокошарника", си мисля, че е дошъл момент Владимир Шумелов да премине към по-големите жанрове в литературната критика като отделни монографии за автори и течения в българската литература.

 


Владимир Шумелов. Лисица в кокошарника. Велико Търново: Фабер, 2013.

 

 

© Радка Пенчева
=============================

© Електронно списание LiterNet, 22.04.2013, № 4 (161)