Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

Д-Р ВАСИЛ БЕРОН ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ИЛИЯ МУСАКОВ

Радка Пенчева

web

Преди да се спра на книгата1, е необходимо да се кажат няколко думи за автора. Илия Мусаков е роден през 1894 г. в гр. Враца. Направил е много за популяризирането на българската бойна слава. Следва право и дипломация в Софийския и Свободния университет в София, завършва Военното училище. Учи в Петроград. Знае няколко езика - руски, немски и френски. Назначен е на постоянна военна служба. През Първата световна война е командир на картечна рота. Става адютант на началника на Военното училище. Сътрудничи активно на военните издания. От 1921 г. е помощник-редактор на "Военни известия". Работи във в. "Народна отбрана". Основател на списание "Български воин". Началник на учебния отдел в щаба на армията през 1933-34 г. Сътрудничи на много издания - Библиотека и списание "Прослава", списание "Завети", сп. "Нашата конница", "Морски сговор", в. "Завой" и др. Зам.-председател на Дружеството на военните писатели и публицисти, секретар на задругата на писателите-историци и др. От 1923 до 1947 г. издава 31 книги. През 1946-47 г. публикува книги за деца и юноши. Баща е на преводача Владимир Мусаков (1928-1968). Репресиран от комунистите, умира през 1950 г. Тази информация за него намираме отпечатана на суперобложката на книгата, което прави чест на издателството, че ни запознава с този автор, напълно забравен днес.

Книгата на Илия Мусаков за д-р Васил Берон излиза за пръв път през 1944 г. В нея той ни запознава подробно с живота на д-р Васил Берон. Първата глава започва с описанието на гр. Котел, където той е роден. Произхожда от рода на Петър Берон и е син на сестра му Жейна. Самият Петър Берон не е имал собствени деца и се грижи за Васил Стоянов като за свое дете. Разгледан е поминъкът на гр. Котел като будно градче, дало много известни българи - достатъчно е да споменем Г. С. Раковски, отец Софроний Врачански и мн.др. Мъжете от Котел са се занимавали със скотовъдство и са ходели да пасат овцете си чак в Добруджа. Такъв е и бащата на Васил Берон. Връщали са се вкъщи за по един месец, донасяли са вълна и жените им са я обработвали на аби и платове. Авторът, не без основание, смята, че Котел е основан от бягащи търновци и боляри след падането на България под турско робство. Петър Берон е един от видните граждани на Котел, който се изучава в странство, написва "Рибния буквар" и има за задача да буди населението чрез просвета и книжнина. За целта той трябва да има средства, да помага на други българчета, както са помогнали и на него, да се изучат и върнат в България и да работят за нея. Купува голям чифлик в Румъния, който му носи приходи за народополезната му дейност. Съдружник му е братовчед му Николай Берон. Петър Берон обмисля как да помогне на родината си и решава първо да създаде и поддържа 10 училища в родния си край за пет години, които по-късно да се издържат от градовете си. Желае да помогне и на близките си. Така се решава да вземе като свой син Васил, сина на сестра си, и да го изучи. Психологически вярно авторът описва съгласието на родителите и на детето да замине завинаги от родното си място.

Васил хаджи Стоянов Берон е роден през 1824 г. Не се знае на коя дата. По-млад е от Петър Берон с тридесет години. Завършва килийното училище в гр. Котел. Заминава през Шумен за Русе. Русе му прави голямо впечатление с каменните си къщи и корабите в Дунава. Оттам идва да го вземе вуйчо му и да го отведе в Брашов, където ще учи немски език при г-н Шмид като частен ученик. Пропътуват цяла Германия да стигнат в гр. Дрезден, където се явява на изпити и влиза в гимназията. Той се учи старателно, чете много книги, израства като затворен по характер младеж. След завършването на гимназията, вуйчо му го съветва да запише медицина в университета във Вюрцбург. Така ще има професия и ще работи за църковната и политическата свобода на България. През следването си е старателен и ученолюбив. Прекарва голяма част от времето си в библиотеката. През 1852 г. завършва университета. Титлата доктор по медицина получава за труда си "Тетанусът и лечението му с хашиш". Завършва на 28 години. Тръгва за Крайова, в чифлика на вуйчо си. Тук Петър Берон го подготвя за разпалилата се вече църковна борба. Заминава за Букурещ, където се сближава с Г. С. Раковски и хъшовете. След това потегля за България, след като връзките му в Букурещ са установени, след като е спечелен за народното дело, след като е дал дума, че винаги могат да разчитат на него. Още в Русе той забелязва, че в България има промяна - народът се осъзнава, има замогване на хората, появили са се много занаятчии и търговско съсловие, в селата и градовете има много училища с български учители. Посрещнат е тържествено в Котел вече като учен човек. Следва специализацията му. Именно на път за нея минава през Търново. Градът се е разраснал и забогатял. Тук е Митрополията, има много старини. Те го привличат да се върне в него по-късно. След като си поръчва необходимото за кабинет и аптека, се установява в Париж да специализира хирургия. Името Берон е добре известно там и той е приет с отворени обятия. В парижките салони решава да прави пропаганда за България и да установи връзки с журналисти и политици. Тук се запознава с г-н Балиго, който издава вестник в Цариград. На връщане спира във Виена и специализира гинекология. Със своите поръчки тръгва за Букурещ. Утвърждава се като добър лекар с две специалности и започва да печели добре. Включва се в борбата на емиграцията и става деловодител на първия революционен комитет. По време на Кримската война събира помощи за дружината от доброволци.

След неуспеха на войната Берон смята, че трябва първо да се освободим от гръцкото духовно влияние, после народа да се просвети и чак тогава да се върви към политическо освобождение. Взема се решение да замине за България. Двама търговци от Търново го канят да се установи като лекар там и да устрои училищата им. Сведения за установяването му в Търново Илия Мусаков черпи от книгата на Васил Берон "Археологически и исторически изследвания", печатана в Търново през 1886 г. Идвайки в Търново, той намира народа гърчеещ се, в църквите и училищата се говори на гръцки, а владиката Неофит говори на турски и гръцки. Берон се наема чрез печата да се създаде лошо мнение за владиката. На български език излиза "Цариградски вестник", но той не иска да пише срещу владиката. Тогава д-р Берон се сеща за г-н Балиго, който е благоразположен към българите издател на вестника "La Presse d orient". Двамата се споразумяват да се печата срещу Неофит и да се пази името му в тайна. По-късно и "Цариградски вестник" препечатва материалите от френския вестник. Разбира се, Неофит се досеща кой праща материалите от Търново. Това продължава две и половина години. И в тази борба д-р Берон израства много. Той е твърд и непоколебим и затова успява. А успехът в Търново е успех за цяла България. Борбата в Търново се поема открито и масово. Заслугата и величието на д-р Берон се състои именно в това, че искането на църковна независимост от страна на Търново се изтъква където трябва като народно искане, а не на отделни лица или организации, както дотогава се стреми да заблуди властта гръцкото духовенство. Битката на д-р Берон с Неофит не е кратка. Турската власт изпраща двама анкетьори - Корсак и Митхад паша. Берон с интелекта и дипломацията си успява да победи Митхад паша.

Авторът разказва за големите заслуги на д-р Васил Берон за устройването на училищното дело в старата столица на България като училищен настоятел. Той въвежда ред и не пести сили да устрои търновските училища. Смята, че само добрите училища ще премахнат влиянието на елинизма и това наистина става факт. С тази си дейност той изпълнява успешно дадената дума пред вуйчо си Петър Берон и делегацията, която го кани да дойде в Търново.

Специална внимание е отделено на д-р Берон като любител на търновските старини. Той е един от първите учени, които правят разкопки на историческите хълмове Царевец и Трапезица. Дори устройва малък музей в дома си от намерените артефакти. Но смята, че тези реликви принадлежат на бъдещия музей в града и не ги дава дори на княз Фердинанд, когато идва да ги разгледа.

Д-р Берон е книжовен човек. Автор е на трудове по логика, френска граматика, естествена история, немска граматика, немско-български буквар, френско-български буквар и др. Колко много държи на учебното дело се вижда, когато през 1864 г. той и семейството му заминават за гр. Болград, за да устрои там българската гимназия. Това той смята за свой дълг - да не се порумънчат нашите сънародници там.

През 1871 г. в своя чифлик Петър Берон е удушен от личния си секретар Теохар Папазов. Д-р Васил Берон свършва изключителна работа за неговото наследство. Той взема документи от всички наследници, за да остане наследството в полза на българското образование. Чрез водения от него съдебен процес той получава каквото може от наследството и го предава на Българската Екзархия в Цариград да се употреби за просветни цели. С негови пари е построена българската гимназия в Одрин. Останалите пари са предадени на Светия синод.

Д-р Васил Берон взема участие като военен лекар в Сърбия в помощ на Руско-българската бригада. По време на Руско-турската война също участва като лекар. След края на войната е назначен от квотата на руския комисар Дондуков за делегат в Учредителното събрание като представител от Търновския край. Макар да се чувства неподготвен за партиен живот, той взема думата, когато става въпрос за българското училище. "Трябва да се уреди така, че във всяко село да има училище. Просвета за всеки българин. С просвета ние победихме. В просветата е бъдещето на нашия народ. Само с нея ние един ден ще настигнем Европа, ще направим страната си щастлива" (с. 163-164).

Д-р Васил Берон е един от строителите на съвременна България с изграденото от него. Именно на него княз Александър Батенберг предлага да стане министър-председател и Берон отказва. Смята, че каквото е могъл, е направил, че е участвал в подготовката на свободата, а сега други трябва да устроят държавата.

На 18 май 1901 г. избухва пожар и къщата му изгаря. В края на живота си живее в София при сина си Богомил.

Умира на 9 октомври 1909 г. Погребан е в софийските гробища.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. В навечерието на 55-годишнината от създаването на училище "Д-р Васил Берон" в старата столица излезе от печат преиздание на книгата на Илия Мусаков "Д-р Васил Берон" (2020). Идеята за преиздаването е на бившата учителка в гимназията Олга Цанкова. Книгата излиза в ограничен тираж в издателство "Ивис", гр. В. Търново по оригиналния текст от единствения запазен екземпляр в РБ "П. Р. Славейков". [обратно]

 

 

© Радка Пенчева
=============================

© Електронно списание LiterNet, 29.08.2020, № 8 (249)