ЗА СВЕТОСЛАВ МИНКОВ - СТРОГО ПОВЕРИТЕЛНО!

Радка Пенчева

web

Появата на ново изследване с документи за голям български писател винаги буди интерес у читателите и литературните изследователи. Още повече, когато този писател е Светослав Минков - автор с обособено място в българската литература, смятан за един от представителите на диаболизма и сред основателите на жанра научна фантастика.

Веднага ще отбележа, че появата на подобен род документално изследване е възможно само в днешно време, когато са отворени за достъп архивите на Министерството на външните работи, на Съюза на българските писатели, на МВР и т.н. Защо е било необходимо да се ползват всички тези архиви, когато се пише за Светослав Минков?

Известна е голямата страст на писателя към пътуванията. Може би той е един от най-пътувалите български писатели по света, в това число и до най-екзотични места. Вероятно именно страстта му към пътешествията го кара да участва в основаването на Българо-японското дружество за приятелство, а по-късно да бъде назначен за драгоман в българската легация в Токио, където работи около две години. Не бива да забравяме, че България е съюзник на Германия и Япония по време на Втората световна война и откриването на дипломатическа мисия по това време е нещо съвсем естествено. В този смисъл изследването на Румяна Пенчева е много ценно не само за Светослав Минков и времето, което той прекарва в Япония, а и за установяване на една пълна картина на дипломатическите ни отношения с тази държава. Затова то би било интересно и за изследователите на дипломатическата ни история.

Друг проблем, който провокира читателския интерес, е участието на Светослав Минков като свидетел в делото срещу поета Никола Й. Вапцаров. Посочен е за свидетел от самият поет, вероятно заради познанството на Св. Минков с Бойка Вапцарова. Знаем, че двамата са били колеги в БЗК банка. Там Св. Минков е помощник-библиотекар, а Бойка Вапцарова - чиновник. Главен библиотекар пък е известният български библиограф Тодор Боров. Св. Минков забавя заминаването си за Япония, за да свидетелства в полза на Н. Вапцаров.

Авторката привежда документални свидетелства и около още един интересен момент в житейската и творческата биография на писателя - посещението му в Германия в състава на писателска делегация по линия на Немския културен институт в България по покана на министъра на пропагандата Гьобелс. Както се знае, това „петно” в биографията му също ще окаже влияние по-късно в живота му.

Но това не е всичко - брат на Светослав Минков е Иван Минков - партиен функционер, член на военната комисия на БКП с председател Коста Янков, един от идеолозите и организаторите на атентата в църквата „Света Неделя”, убит през 1925 г. Този факт от биографията му се използва по различен начин - в зависимост от ситуацията в страната. След 9.ІХ.1944 г. самият Минков е принуден да търси реабилитация на брат си, което става около 1960 г.

В такава сложна ситуация - с брат, признат от официалната власт преди 9.ІХ.1944 г. за терорист, с участието му в делото срещу Вапцаров в негова защита, се поставя логично и въпроса каква е цената на компромиса за Св. Минков да бъде изпратен на дипломатическа служба в Япония. Авторката е подкрепила тезата си с документи.

След 9.ІХ.1944 г. ситуацията е коренно променена. След оповестяването на многото документи от архива на СБП и на партийната му организация, ние ставаме неволни свидетели на това, какво се е случило с цяло поколение литератори и писатели в България. Свидетели на изключвания, самокритика, разкаяния, посещаване на партиен университет, където се изучава марксистко-ленинската идеология с цел приобщаване към строителството на социализма в България… Признавам, че това са едни от най-неприятните и унизяващи човешкото достойнство страници в книгата. Връх в този смисъл са двете писма: на Светослав Минков до Вълко Червенков и отговорът на Вълко Червенков до Светослав Минков. Във второто недвусмислено е посочено, че новата власт никога няма да забрави работата му като дипломат на монархо-фашистката власт.

Това дава ясна представа защо след 9.ІХ.1944 г. Светослав Минков работи като редактор в различни списания, издателства и в кинематографията. И така до излизането на книгата му „Империя на глада”, която не могат или не искат да разберат нашите критици и да предложат за награда заради сарказма й. Тази книга е плод на наблюденията му от пребиваването му в Япония. Можем само да гадаем какви преработки са били необходими, за да излезе в този си вид.

Авторката използва един доста работещ прийом, за да разведри тъмните краски от документалните свидетелства, а именно използването на контрастни документални свидетелства на негови близки приятели, спомени и техни стихове. В края са приложени и данни за основаното от Св. Минков и Димитър Полянов през 1922 г. издателство „Аргус” - първото и единствено в света издателство за фантастична литература, преосновано през 1992 г. от Александър Карапанчев и Димитър Ленгечев. Ал. Карапанчев с особена трогателност разказва и за срещите си като дете и като младеж със Светослав Минков, оставили незаличимо впечатление в съзнанието му.

Все пак трябва да отбележим, че творчеството на Светослав Минков се радва на голям читателски интерес, книгите му се издават в огромни тиражи. Макар и късно, получава награди за творческата си дейност от властта.

Изданието е снабдено с животопис на писателя и именен указател, което улеснява тези, които ще го ползват.

В заключение ще отбележа, че авторката е издирила и със завидна скрупульозност събрала на едно място всички документи, имащи отношение към Светослав Минков. Очевидно се е водила от английската школа за работа с документи, оставила ги е без особени коментари, да говорят сами за себе си. Но при подобен род изследвания това е и малко подвеждащо - на места документите започват да изграждат самостойно нови сюжети, които се отклоняват от поставената задача, както например при разкриване на „японския сюжет“ в живота на писателя. Това обаче не е толкова страшно - при луфта в разкриването на документи и архиви от последните 70 години, изданието е изключително ценно. Всеки, който оттук нататък желае да работи върху творчеството на Светослав Минков, няма да може да пренебрегне това изследване.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2012, № 7 (152)