ДЕЛО № 2292/52 Г. И РЕАБИЛИТАЦИЯТА НА Д-Р ПЕТКО МОМЧИЛОВ

Радка Пенчева

web

Тази малка книга е написана от дъщерята на д-р Петко Момчилов - Иванка Сиромахова, и има за цел неговата реабилитация след толкова много години. За кого става въпрос и какво налага издаването на подобна книга?

Д-р Петко Момчилов е роден на 22 май 1893 г. в гр. В. Търново. Той е син на Иван Момчилов, който пък е втори син на възрожденеца Иван Момчилов от гр. Елена, един от създателите на образователната система в България. Иван Момчилов (вторият син) е завършил реално училище в гр. Николаев - Русия. След завършването му се установява в гр. В. Търново. Тук се жени за вуйната на Петко и Мина Тодорови. След години се изселва в гр. София, където 5 години преподава български език и литература в гимназията на руските емигранти, а след това - до края на живота си, в Трета софийска мъжка гимназия "Уилям Гладстон". Умира през 1925 г.

Иван Момчилов има една дъщеря и трима сина. Най-големият - Никола, е роден във В. Търново на 9 август 1891 г. Тук получава основното си образование, а по-късно завършва Първа мъжка гимназия в София. След две години и брат му Петко завършва гимназия в гр. София и спечелва стипендия на Военното министерство да замине да учи във Франция. С тази стипендия двамата братя заминават за Франция. Никола записва славянска филология в Сорбоната, а по-късно и политическа икономия. След завръщането си в България работи в Българска земеделска банка, Българска централна кооперативна банка и Франко-белгийска банка. Ръководи Българската народна банка по време на най-тежкия период от световната депресия. През 1935 г. е изпратен като пълномощен министър в Швейцария и представител на България в Обществото на народите. От 1938 г. е пълномощен министър в Англия и когато България се присъединява към тристранния пакт на 1 март 1941 г., той подава оставка. С това слага край и на дипломатическата си кариера. След 9.09.1944 г. той остава в Лондон като политически емигрант. Работи в различни финансови институции и умира на 28.01.1964 г.

Петко записва медицина в гр. Лион. На два пъти прекъсва следването си, за да участва, като доброволец в Балканската и Първата световна война. След Първата световна война Петко Момчилов не може да продължи следването си във Франция и се прехвърля в Неапол, Италия. Там завършва и защитава докторска дисертация в областта на хирургията. Професорът, при когото защитава доктората си, нямал деца и го моли да остане и да му завещае клиниката си, но д-р Момчилов като патриот смята, че родината му има нужда от него и се връща в България. През 1923 г. се жени за Христина Панайотова, а през 1924 г. печели конкурс за асистент и преподавател в хирургическата клиника към Александровската болница и става главен асистент на проф. Ал. Станишев, светило на европейската медицина. При него работи до 1927 г. През този период отпечатва множество научни статии.

Д-р П. Момчилов решава, че като лекар е добре подготвен и е време да открие своя собствена клиника. Преценява, че това е най-добре да стане някъде из страната и заминава за гр. Ямбол, родния град на съпругата му. Наема един тютюнев склад и го реорганизира в клиника на три етажа. Като хирург е добре известен в цялата околност. Участва и в обществения живот на града. Целта му е по-късно да създаде своя клиника в София, но Втората световна война и събитията след това осуетяват идеята му. По време на тази война той е на фронта; като доброволци там са съпругата му и по-голямата му дъщеря.

След 9.09.1944 г. д-р П.Момчилов постъпва в държавната болница на гр. Ямбол, а клиниката му е национализирана. През този период той и зет му - арх. К. Сиромахов, конструират първия кувьоз за недоносени деца, с което намалява детската смъртност. До 29.09.1952 г., т.е. до неговата 58 година, той работи, а след това изчезва, арестуван по скалъпени обвинения. Включен е в т.нар. "малък" католически процес редом с още няколко човека и е осъден по "бързата процедура" на смърт за "шпионска дейност" в полза на няколко разузнавания.

Неговите дъщери Тодорка П. Момчилова и Иванка П. Сиромахова решават след 10 ноември 1989 г. да реабилитират баща си като изискат преглед на скалъпеното срещу него дело по реда на надзора. Тук е мястото да вметнем, че основната работа свършва голямата му дъщеря - Т. Момчилова-Михайлова, известен езиковед, завършила английска филология. На нея никога не й е било разрешено да защити дисертацията си на тема "Транспозитивна граматика - един глотодидактически модел", макар че трудовете й по лингвистика се ценят по цял свят и интерес към тях проявява дори Ноам Чомски. Нейните методи на изследване са модерни, интересни и ценени по цял свят. Световни учени се интересуват от изследванията й. До последните дни на живота си работи върху своя труд "Що е език". Тя създава терминологичен филтър, благодарение на който се откриват неточности извън границите на лингвистиката - в областта на логиката, кибернетиката, изкуствения интелект, когнитивистиката и т.н. Благодарение на този именно филтър, тя успява да улови неточностите в обвинителния акт и мотивите на съдията по делото срещу баща си и да го оневини. Благодарение на нейните аргументирани доводи на 13 април 1993 г. д-р Петко Момчилов е реабилитиран. Т. Момчилова умира на 26 юли 2008 г., без да успее да завършили труда на живота си, но с изпълнен синовен дълг.

Втората дъщеря на д-р П. Момчилов - Иванка Сиромахова, прави обстоен преглед на материалите по делото и отхвърля едно по едно обвиненията срещу баща си. Запознава ни и с историята на този род - високо патриотичен, отдаден изцяло на родината ни, от който произлизат и талантливи български учени, архитекти, педагози.

Тази книга е много ценна с документите, които съдържа. Ценна е и с посланията, които носи - никога да не забравяме нашите талантливи предходници, дали живота си за просперитета на България. Иванка Сиромахова изпълнява и синовния си дълг - да реабилитира името и честта на баща си - д-р Петко Момчилов в навечерието на 120-годишнината му. Написана с изключително чувство за достойнство, с пестеливи, но точни изразни средства, така както трябва да се работи с документи. Авторката разказва за всичко, което е трябвало да преживее, без да ползва езика на омразата, а ни оставя сами да преценим отминалото време. На нас - читателите - ни остава да се преклоним пред делото на този бележит българин!

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.06.2013, № 6 (163)