Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ПРОФ САРАНДЕВ - ПОСМЪРТНО

Радка Пенчева

web

На 7 март 2020 г. си отиде завинаги от този свят проф. Иван Сарандев. На 86 години, възраст почтена, след достойно изживян живот. Роден е на 28.02.1934 г. в гр. Ямбол, в семейството на тракийски бежанци от Одринска Тракия. Завършил е българска филология в СУ "Климент Охридски" през 1958 г. с пълно отличие. Още като студент се занимава с научно-изследователска работа. През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на Боян Пенев за Пенчо Славейков. Открива и неизвестно издание през 1958 г. на "Епически песни" от П. Славейков. Понеже целият архив на Б. Пенев е стенографски, единствено проф. Сарандев го разчита.

Заедно с Владимир Башев е основател на в. "Пулс". Работил е в редакцията на в. "Народна младеж" като литературен консултант. Работил е и в още много редакции - на в. "Литературен фронт", "Народна култура" и като зав.-отдел "Критика и литературознание" на издателство "Български писател". През 1972 г. защитава докторска дисертация на тема "Пенчо Славейков като литературен критик". От 1974 г. е научен сътрудник в Института по литература към БАН. Ръководител е на проблемната група "Литературни анкети". Сам е автор на четири анкети с писателите Ем. Станев, Дора Габе, Ел. Багряна, Валери Петров. Под негово ръководство проблемната група е подготвила и издала над 40 анкети с български писатели. От 1975 до 2006 г. е преподавател в ПУ "Паисий Хилендарски". Можем да кажем, че научното му творчество може да се подели на 3 части: българска литературна класика, български литературен авангард и литературно анкетиране. През 1988 г. е избран за професор по "История на българската литература между двете световни войни". Автор е на множество сборници с литературно-критически статии и студии, анкети, очерци и монографии. Ще изброим някои от тях:

Имена и години (1967), Герои и конфликти (1967), Книга за Дора Габе (1974), Павел Матев (1974), Живот се дава за живот (1976), Пенчо Славейков. Естетически и критически възгледи (1977), Емилиян Станев. Литературна анкета (1977; 2007; 2018), В света на "Старопланински легенди" (1980; 1993; 2007), Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 (1986; 1998), Дора Габе. Литературна анкета (1986), Елисавета Багряна. Литературна анкета (1997), Ив. Сарандев и Катя Янева. 33 литературни портрета (1998), Български литературен авангард. Антология (2001), Изповеди. 101х31 (1995), Валери Петров. Литературна анкета (1997), Българска литература. 1918-1945. В два тома (2004-2005), Хроника на едно приятелство (2006), От разпитната метода до литературните анкети (2008).

На проф. Иван Сарандев е посветен юбилеен сборник "Класика и авангард”, а монографията му "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път" е отличена с наградата за литературознание на БАН и СУ "Св. Климент Охридски" за 1986 г., получава и националната литературна награда "Йордан Йовков" за 2000 г.

Член е на Съюза на българските журналисти, на СБП, на Дружеството на филолозите българисти и на Съюза на учените в България.

Ще разгледаме поотделно трите направления, в които може да се разположи неговото творчество.

1. Литературна история и методология на литературната история - този дял заема централно място в научното му творчество. В него разглежда процесите и авторите в тяхната връзка с обществения живот - духовен и естетически. Времево неговите интереси обхващат литературата ни от Освобождението до сега, от Пенчо Славейков до Емилиян Станев. В специални изследвания той разглежда творчеството на Пенчо Славейков, Йордан Йовков, Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Павел Матев, Васил Карагьозов. На тях е посветил отделни изследвания. Те се отличават със задълбоченост, оригинално тълкуване на проблемите, литературоведски концепции. Особено място в този раздел заемат заниманията на професора с изучаването и разкриването на наследството на проф. Боян Пенев. Той е единственият, който разчита неговите стенограми. Така се появяват множество публикации на спомени, литературни свидетелства, писма и др. за П. Славейков, Ив. Вазов, П. Яворов, д-р К. Кръстев и др. През 1973 г. под редакцията и съставителството на проф. Сарандев излезе "Дневник. Спомени" на Б. Пенев, стоял много десетилетия като архив. На него дължим и изданието, осъществено съвместно с П. Зарев на четиритомната "История на новата българска литература" от проф. Б. Пенев. Това наистина е колосален труд - около 5000 машинописни страници. През 2002 г. той организира и научна сесия по повод 120 г. от рождението на Б. Пенев, чиято личност и дело са осветени многостранно. Докладите от конференцията са публикувани в сборника "Б. Пенев. Нови изследвания. 120 години от рождението му" (Пловдив, 2003).

Специално внимание следва да отделим на историята на българската литература между двете световни войни: "Българската литература 1918-1945" в два тома. Този период от историята на българската литература е недостатъчно проучен, богат на естетически търсения и експерименти. Авторът включва повече от 70 имена на български писатели и литературни критици. Някои от тях за първи път. Отделни раздели са посветени на българския литературен авангард, на българите, които творят в чужбина. В раздела "Българският литературен авангард" за пръв път в литературната ни историография се включва информация за шестте течения у нас - експресионизъм, футуризъм, дадаизъм, сюрреализъм, диаболизъм и имажинизъм и за най-известните им представители, чието творчество е подложено на обективна оценка. Авторът подчертава, че макар и повлияни от западноевропейския и руския авангард, коренът на българския авангардизъм е заложен в особената историческа съдба на българина и българското народностно съзнание.

В т. 2. от Историята са разгледани основни тенденции и върхови постижения в литературния живот в периода 1930-1945 г. Представени са както утвърдени имена, така и по-малко познати. За пръв път в подобно изследване е представена "южноамериканската тема" в българската литература - Борис Шивачев, Тодор П. Ценков, Матвей Вълев, Самуил Д. Стрезов, Св. Минков.

Проф. Сарандев дава прецизни, точни, убедителни и безкомпромисни оценки за авторите и явленията. Те са плод на дългогодишните наблюдения върху литературния ни живот.

2. Българският литературен авангард. На него проф. Сарандев е посветил 20 години проучвателска работа. Това явление обогатява българската литература непосредствено след Първата световна война. За пръв път той проучва творчеството на представителите му. Автор е на "Български литературен авангард. Антология" от 2001 г. В "Историята на българската литература" им е отделил повече от 120 стр. Той отбелязва и постигнатото от литературния критик и историк Г. Константинов в книгата му "Българската литература след войната". Тези модерни явления в българската литература спомагат тя да се отърси от миналото и да тръгне по европейски път, да преодолее битовизма и провинциализма си, да се създаде по-значимо и универсално изкуство, което не е откъснато от европейското, подчинява се на същите принципи и закономерности, но и носи свой български облик. Проф. Сарандев пръв, преодолявайки идеологическото табу над българските авангардисти, разкри тяхното творчество, доказа, че националната ни литература е неразделна част от общоевропейския литературен процес.

3. Литературни анкети и литературно анкетиране. Този дял също е един от най-големите приноси на проф. Сарандев към литературната наука. Продължена е традицията на Ив. Шишманов, М. Арнаудов и Сп. Казанджиев, които създават изворови книги за Ив. Вазов, П. Яворов, Й. Йовков, ползвани и днес от литературните изследователи.

През 1974 г. в Литературния институт към БАН се създава проблемна група "Литературни анкети". Неин ръководител е проф. Сарандев. Стъпвайки на постигнатото от предшествениците, той продължава и развива този жанр. Опира се на ясна концепция и методология за задачите на литературното анкетиране. То трябва да обхване широк кръг от писатели, литературоведи, литературни критици, в чиито възгледи, получени от "първо лице" се намира интересна информация за времето, литературния процес, духовната обстановка, в която са израснали и са се формирали като учени и писатели, като творци и личности. Така се създава библиотечната поредица "Литературни анкети". Постиженията са представителни и забележителни. Съставени и издадени са повече от 40 анкети. Този жанр бе наложен от проф. Сарандев.

Учен с широк обхват на заниманията си, той е рецензент на музейните експозиции за Й. Йовков в гр. Добрич и Жеравна, на Т. Траянов в гр. Пазарджик, на къща музей Васил Карагьозов в гр. Ямбол. Консултант е на много документални изложби за български писатели. Рецензент е на хабилитационни трудове. Участник и научен консултант е на десетки научни форуми с национално и международно участие. Научен ръководител е на над 150 дипломанти, както и на много аспиранти като Свилен Каролев, Мариета Гергинова, Джорджета Балд, Гергана Начева, Радка Пенчева и др. Аз лично го познавам като мой научен ръководител и пазя много добри спомени от съвместната ни работа. Беше много либерален към мен, даваше ми ценни съвети, благодарение на които защитих успешно докторската си дисертация. По това време се сприятелихме и аз научих много от него. В последните години на живота си той направи ценни дарения на музей "Емилиян Станев", за което сме му безкрайно благодарни. Сега, когато вече не е между нас, можем да си спомним думите на мъдреца: "Не тъгувайте, че е умрял, радвайте се, че е живял".

 

Забележка: За написването на този обзор са ползвани материали, предадени ми от проф. Сарандев през 2008 г. с информация за него за архива на музея като изследовател на Ем. Станев.

 

 

© Радка Пенчева
=============================

© Електронно списание LiterNet, 13.05.2020, № 5 (246)