ЗА КНИГАТА "ГЕНЕРАЛИ НА ДУХА" ОТ РУМЯНА ПЕНЧЕВА

Радка Пенчева

web

Работата с архиви е доста ползотворна и интересна. Особено когато архивите ни казват нещо ново, непознато до момента. Така се е случило и с идеята за новата книга на Румяна Пенчева. Дадени са й набор документи от наследниците на полк. Александър Ганчев, за да разкаже за неговата дейност. Кой е той? Отговарял е за културната дейност на българската армия. От неговата работа е зависело каква ще бъде тази дейност. Но документите са били малко на брой и, за да ни разкрие дейността на този достоен човек, Румяна Пенчева разгръща един по-голям разказ въобще за отношението на нашата културна общественост към войната. По този начин книгата умело се вписва към онези изследвания, третиращи проблема за българската общественост и войните.

Този проблем - българската общественост и войните - е предшестван от създаването на Съюза на българските писатели през 1913 г. По това време избухват първата Балканска война, след това Междусъюзническата и Първата световна война. В тях загиват някои български писатели: Димчо Дебелянов, Стефан Руневски, Страшимир Кринчев, Алберт Гечев, Михаил Летов, Владимир Попанастасов. Тези свидни жертви от средите на българските писатели подтикват литературния критик д-р Кръстев да излезе с писмо до Негово величество царя на България с молба да не праща на война професори в Университета, писатели, художници, артисти, певци и композитори. Р. Пенчева цитира спомен на Стилиян Чилингиров, депутат от прогресивнолибералната партия в 15. ОНС (1911-1913 г.) за поискана среща с него от д-р Кръстев, който го моли за среща с военния министър ген. Никифоров по този повод. Тази среща не дава очаквания резултат и се налага да се пише писмото до цар Фердинанд, в което са включени имената на 80 интелектуалци. Защото тяхната загуба във войната би била загуба за българския дух. В следващите месеци много от тях стават военни кореспонденти. Авторката изброява имената на мнозина, загинали на фронта или от болести.

Следващата глава в книгата е "Информационно-цензурната секция". В нея е разгледано оформянето на цензурна институция за преглеждане на войнишките писма. Резултат от работата на тази секция е създаването на редакционен комитет за издаването на "Походна войнишка библиотека", имаща за цел да повдигне духа на нашите войници, които при липса на военни действия прекарват много време в окопите. Създават се и полеви войнишки библиотеки. Авторката изброява 55 заглавия от българската, руската и световната класика, които излизат в голям тираж и достигат до нашите войници на фронта. Подборът е направен добре, не са пропуснати най-важните творби от литературата ни.

Следващата стъпка е създаването на военен полеви театър. Неговата задача е да повдигне духа на войниците и да ги разсее от еднообразния им живот. В тази глава е разкрита дейността на поручик Руменов, известен като Борю Зевзека. Откроени са и театралните постановки с репертоара им.

В специална глава е разкрита дейността на военните художници. Те са били назначени към Щаба на действащата армия и всяка от дивизиите. Към тях принадлежат Август Розентал, Борис Денев, Георги Евстатиев, Александър Божинов, Владимир Димитров-Майстора и др., общо 15 човека. Изброени са и военните фотографи.

По-голямо внимание е отделено на военните издания - сп. "Отечество" и вестник "Военни известия". Списание "Отечество" излиза от 15 юли 1914 до 13 октомври 1918 г. В редакционното каре е посочено, че в него работят най-известните български писатели: Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, Елин Пелин, Антон Страшимиров, Димитър Подвързачов, Добри Немиров, Константин Константинов, и мн.др. Списанието публикува "Илюстриран военен календар" за 1917 и 1918 г., преглед на събитията от 1916 и 1917 г., преглед на военните действия, исторически, етнографски и географски материали за новоосвободените градове в Македония, Моравия и Добруджа, снимки и рисунки на владетели и военачалници, а в литературната част са поместени произведения на всички известни по това време писатели.

Вестник "Военни известия" е издаван от Учебното бюро на Военното министерство. Излиза от 14 февр. 1891 до 23 март 1919 г. Редактори са последователно майор Кратунчев, В. Юруков, подп. Ал. Цанев и полк. Й. Венедиков. През 1915 г. е публикуван и Правилник, който регламентира работата на военните издания във военновременни условия. Авторката се спира на една запазена статия на Александър Ганчев "Военният печат през световната война", писана вероятно по-късно - през 30-те години на ХХ век., както и на проведената от него анкета за вестник "Военни известия" с няколко известни български писатели - Йордан Йовков, Елин Пелин, Добри Немиров, Кирил Христов, Димитър Подвързачов, поручик Иван Стойчев. Всеки от тях откроява пред нас мнението си за вестника, както и своето отношение към военния печат изобщо.

Румяна Пенчева достига до по-подробни данни за полк. Александър Ганчев, чиито документи е приела да коментира. За неговата биография тя съди от пледоарията на защитника му пред т.нар. Народен съд. Служил е в 4. Плевенски полк, завършил е Военната академия в гр. Торино, Италия и след това отново се връща в 4. Плевенски полк. Има забележителна военна кариера - бил е военен аташе в Рим, преподавател във Военната академия и т.н. Отговарял е за културната дейност на армията. Осъден е на смърт посмъртно шест месеца след като изчезва безследно. Ал. Ганчев е бил кабинетен човек, занимавал се е с научна работа. Има издадени няколко книги, включени по-късно в Списък с вредна литература, иззети от библиотеките и унищожени. След неговата смърт съпругата и децата му са изселени от София и подложени на тормоз. Двамата му сина Боян и Владимир завършват право с големи перипетии, също са гонени и уволнявани от работа.

Подобни книги са изключително полезни. Те ни спомнят за доблестта на хора като д-р Кръстев, спасил много интелектуалци от куршумите във военните действия, за полк. Ал. Ганчев, отговарял за културната дейност на българската армия и военния печат. Неговата биография учи, че не бива повече да се стига до подобна разправа с достойни българи. Книгата е добре оформена полиграфически, с поместен огромен масив от фотоси, което улеснява възприемането на текста.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.11.2018, № 11 (228)

Други публикации:
Румяна Пенчева. Генерали на духа. София: Рива, 2018, 134 с.