ДУМИ ЗА УЧИТЕЛЯ

Радка Пенчева

web

Запознах се с Любомир Георгиев преди повече от тридесет години - в далечната 1978 г., когато постъпих като студентка в тогавашния Държавен библиотекарски институт. Любомир Георгиев ни преподаваше най-напред по детска, а по-късно и по българска литература.

Веднага искам да отбележа, че по това време в Института преподаваха много добри специалисти по литература - освен Любомир Георгиев и Светла Ленкова - по руска литература, а също и Нели Бънкова - по западноевропейска литература. За всички тях съм запазила само добри спомени. Заради необходимостта библиотекарите да бъдат подготвени за работа в библиотеките преподавателите по литература изпълняваха мисията си да ни образоват възможно най-добре и най-пълно по споменатите дисциплини. След Библиотекарския институт аз завърших специалност българска филология (и втора специалност история) във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Следването ми беше доста улеснено заради стабилната подготовка по отделните литературни дисциплини, задачата ми бе да надграждам върху един солиден фундамент от знания.

Любомир Георгиев беше строг и сериозен преподавател. Макар да се държеше приятелски със студентите, той спазваше необходимата дистанция и ние го уважавахме и заради знанията му, и заради деликатния начин, по който ни показваше колко много не познаваме българската литература. Неговите лекции и упражнения бяха много интересни и ние - студентите му, ги посещавахме с удоволствие. Спомням си думите му на семинарните занятия: "Седнали сте около тази голяма кръгла маса (тя наистина беше кръгла по форма), което означава, че всеки от вас трябва да има мнение и да може да го изкаже свободно и отговорно." Полека-лека това започна да се случва, семинарите бяха очаквани. Въпросите на Любомир Георгиев, коментарите му имаха за цел не само да разяснят съответните творби и проблеми в тях, а да провокират у нас интерес и самостоятелно мислене, което и до днес смятам за особено важно и ценно.

Правеше ми впечатление специалното предпочитание на нашия преподавател към творчеството на Любен Каравелов, а в съвременната българска литература - към Емилиян Станев. С последния автор аз самата свързах своите дирения по-късно като уредник в къща музей "Ем. Станев" във Велико Търново. През годините често съм се сещала за думите на Любомир Георгиев, казани по повод късните философско-исторически романи на Ем. Станев - "Антихрист" и "Тихик и Назарий". Върху последния роман моят преподавател обичаше да разсъждава и да подчертава проблемите за твореца и творчеството, за властта и властимащите. Тези проблеми вълнуваха Любомир Георгиев и в романа "Антихрист" - той мечтаеше да напише своя книга върху тях. От все сърце му желая да има вдъхновение да осъществи това свое намерение.

Няколко пъти съм канила Любомир Георгиев на различни изяви в София на музей "Емилиян Станев" - на премиерата на документалния филм "Вечните ловни полета" през 2007 г. в НДК, на представянето на докторската ми дисертация върху романа "Иван Кондарев" и др. Той винаги се е отзовавал на тези покани и смея да мисля, че го е правил освен от уважение към писателя Емилиян Станев и към самата мен - неговата студентка. Благодаря му за подкрепата в тези моменти!

Известно е, че невинаги младите хора обичат и уважават строгите и сериозни преподаватели. Но когато и те вече не са млади, установяват, че именно тях трябва да уважават, защото са им дали знания, мъдрост, дисциплина, модел за поведение. Всичко това важи с пълна сила за Любомир Георгиев.

Благодаря на своя преподавател от все сърце!

© Радка Пенчева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2010, № 4
© Електронно списание LiterNet, 15.11.2010, № 11 (132)

Други публикации:
Български език и литература, 2010, № 4.