МОТИВИ В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДАМЯН КАЛФОВ

Радка Пенчева

web

Писателят Дамян Калфов е сред забравените автори в българската литература. Ще се опитам да разгледам мотивите в неговото творчество и да хвърля повече светлина върху забвението му. Именно това забвение изисква от нас да споменем повече факти от неговия живот и творчество.

Ще припомня биографията на писателя според литературния критик Георги Константинов.

Роден е в с. Булгаркьой, Кешанско в Одринска Тракия на 26 октомври 1887 г. Първоначално и средно образование получава в Одрин. След това 5 години е екзархийски учител - три години в с. Теслим, Малгарско и две години в с. Еникьой, Ксантийско. През есента на 1910 г. пристига в София, за да следва в Художествената академия, а се записва в Университета и завършва право през 1915 г. Като студент е работил в списанията "Българска сбирка" и "Училищен преглед".

Участва в Балканската и Първата световна война като редник и офицер от запаса. Бил е на Мраморно море, на Бяло море, из Тракия, Македония и Добруджа. След войната заема различни държавни служби - библиотекар в Народната библиотека, военен съдия, финансов инспектор, библиотекар в Министерството на железниците, аташе по печата в Цариград, контрольор по отчетността в Министерството на железниците, търговията, земеделието, докладчик в сметната палата, финансов инспектор. Като такъв се пенсионира през 1944 г.

Печата в най-различни издания - отначало във в. "Вечерна поща" през 1912 г. През 1917 г. издава първата си книга "Под южното небе" - разкази. Следват "Съпрузи" (1921), "Индийският петел" (1922), "Едрата мрена" (1930) - разкази за деца, "Тигърът" (1930) - комедия, "Ловецът Механдов" (1931) - комедия, "Вашите познати" (1934), "Втора младост" (1934), "Светът е опък" (1935), "Синята лисица" (1935) - комедия, "В окопите" (1937), "Край реката" (1939), "Бойни другари" (1941), "Ние без маска" (1941) и др. (Константинов 1947: 305-306).

Аз самата се запознах с творчеството на Дамян Калфов по запазените от него книги във фонда на Народна библиотека "П. Р. Славейков" във В. Търново, депозитна от 1921 г. по закона на Стоян Омарчевски. През 1943-1944 г. в издателство "Христо Г. Данов" се издават три тома съчинения на Д. Калфов - т. 1. "Под южното небе", т. 2. "В окопите" и т. 3. "Индийският петел". Издателството има намерение да издаде 10 тома с произведения на писателя. Но това не е направено. Каква е причината? Най-общо казано смяната на обществената система и установяването на цензурен апарат в България. По тази тема вече съм писала в книгата си "Литературният архив - недоразказаната памет" (Пенчева 2003: 107-117). Става въпрос за изграждането и установяването на цензурен апарат в България - т.нар. Главлит, по подобие на Главлит в Москва. Още през октомври 1952 г. ЦК на БКП възлага на определени лица да се изгради у нас цензурна институция по съветски аналог. За неин председател е избрана Елена Гавраилова, близка сътрудничка на Вълко Червенков, която е на негово директно подчинение. Цензурната институция се изгражда под личното ръководство и помощ на Виктор Катишев от Съветския съюз. С негово съдействие у нас се въвеждат сталинските методи на терор над интелектуалния труд, организират се погроми над огнищата на националната книжнина - библиотеките - от Народната в София до селските читалищни библиотеки. Катишев и Гавраилова най-напред ликвидират частните антикварни книжарници, след това се насочват към библиотеките, където, според тях, има огромен масив стара литература и периодика от преди 9. септември 1944 г., много "вражески" и остарели енциклопедии и съвсем малко прогресивна съветска литература. През този период започват да се отпечатват книги с т.нар. "вредна литература". Какви са критериите на Главлит за "вредна литература"? Твърде широки, бихме казали днес. "Вредни са всички тези книги, в които се възхвалява буржоазния морал, частната собственост и се споменава Господ". Още преди да излязат книгите от поредицата "Вредна литература" има отделни заповеди за изземване и претопяване на "вредна литература" - заповед № 4 от 2 октомври 1952 г. и Постановление 2205 от 31 юли 1950 г. (Държавен вестник, бр. 196 от 1950 г.). В този списък влизат изключително художествена литература, литературна критика, философска, педагогическа и историческа литература. Под № 19 в този списък е книгата на Дамян Калфов "В окопите". А в "Списък на вредната литература" от 1952 г. на стр. 75 са включени следните книги на Д. Калфов: "Бойни другари" (1941), "В окопите" (1937), "Десантът при Шаркьой" (1934), "Жажда за свобода" (1942), "Отсам окопите" (1938), "Славни времена" (1943).

След посочването на тези заглавия няма защо особено да гадаем какви са причините този писател да бъде забравен и днес да не знаем почти нищо за него. Или пък защо е принуден да се обърне към детската и хумористичната литература.

Какви са мотивите в творчеството на Д. Калфов, такива, каквито ни ги завещава в книгите си? Ще се спра на тях по изданието на издателство "Христо Г. Данов. Т. 1 от него включва разказите със заглавие "Под южното небе". Сборникът се открива с едноименния разказ. В него е предадено войнишкото ежедневие на нестроевата рота в изоставено турско село, където ротата остава два месеца. Авторът ни разказва за всекидневието на всички, които съставляват ротата - лекари, музиканти, готвачи, оръжейници, шивачи и т.н. Трогателни и приятелски са срещите и отношенията на повествователя с турчина Рифат - стар човек, в чиято къща се е настанил с приятеля си. Тези отношения показват, че обикновените хора се разбират помежду си, но са играчка в ръцете на великите сили, които разпалват войните. Сборникът съдържа 15 разказа и един войнишки дневник. Във всеки разказ авторът ни запознава с различни хора от ротата - кашаварите (готвачите), музикантите, обозните, художниците, телефонистите и т.н.

В творбите присъства и мотивът за любовта. В "Първи сняг" главният герой е влюбен във Венчето - дъщеря на хазаите му. Любовта им е нежна и поетична като между две млади души. Прекъсната е от преместването на ротата в друго село.

В "Двете съседки" е описано скарването на две съседки, които в мирно време са били неразделни. Но мъжете им са взети в различни части на войската - на едната на фронта, а на другата - в обоза. Поради тази причина Гьоргевица и Димитровица се ненавиждат. Омразата им се прехвърля и върху децата им.

Интересен е и разказът "Сиди Брахим", в който войната е разтълкувана чрез писмата до трима убити французи от техните близки и любими. Макар и врагове, авторът оживява техните мечти и стремления.

Специално място в книгата заема "Из дневника на един редник". В няколко отделни части млад човек описва своето участие във войната като нестроеви войник. В първата част "Тръгване. Моето куче Кастор" е описано тръгването му за фронта и как любимото му ловно куче го следва през целия път. То е върнато обратно от нарочен човек по заповед на фелдфебела на ротата. Описано е първото писмо от дома до войника, палатката му от брезент, която е негов дом. Идва Коледа и редникът се кани да я празнува като си опече с приятеля си една агнешка глава. Уви, другарят му я изпуска в една пропаст. Интересна е главата "Производство". В нея младият човек си мечтае как ще бъде произведен в чин ефрейтор. Оказва се, че е разбрал грешно и няма да бъде повишен. Следва главата "Пак местене". В по-следващата част е описано как войникът отива за две седмици в отпуск в София. Много мили са отношенията му с близките у дома. През цялото време младият човек мечтае да срещне любимото момиче и това се случва чак в последния ден. Следва връщане в ротата, празнуване на Великденските празници, ученията на войниците, техните излети и т.н. Този дневник е един своеобразен роман, който пресъздава живота на младия човек.

Книгата завършва с разказите "По брега на топлото море", "Сениха" и "Термопилите при Булаир". В първия разказ се проследява обучението на млад учител по гимнастика в Солун и отношенията му с другите курсисти. На фона на южното море са и срещите му с двама наркотрафиканти, заловени впоследствие от властите. Разказът "Сениха" показва мирното съжителство между българи, гърци и турци в тези южни градове.

В книгата си "Под южното небе" Дамян Калфов оживява с перото си тези изгубени части от България, за които се водят и военните действия. Той набляга на чисто човешките отношения между войниците, както и на отношенията между различните етноси. Хората се държат приятелски едни с други, живеят в мир помежду си и само войната се опитва да ги раздели.

Вторият том с разкази носи заглавие "В окопите". Именно тези творби на Д. Калфов са обявени за забрана и претопяване. Сборникът включва 35 разказа. Открива се с "Альоша". Това е историята на руския войник Альоша, който се бие заедно с българите в Родосто. Пристигнал е в България, защото и неговият баща се е бил за свободата ни край Плевен. Описана е типичната славянска душевност на този млад човек, който загива за свободата на България при Шаркьой.

Разказът "В окопите" дава името на сборника. Чрез образите на трима войници в нощта срещу Рождество е показано празнуването на българите и влизането им в най-тежката битка след това.

В "Оръжейници" главният герой шеговито разказва как двама оръжейници залъгват главния готвач, че могат да сложат някаква част на пистолета му и да го направят като карабина. Затова той им дава мозък от закланите за готвене животни и те всеки ден си похапват сладко.

"Лозинка" ни прехвърля в Добруджа. Войниците вземат храна за животните от богатите добруджанци. Но в тази земя живеят и красиви добруджанки, с някои от които войниците се сгодяват. Такава е Лозинка от с. Пчеларево, с която главният герой посреща Великден.

В "Манук" арменецът Манук живее в Малгара и мечтае тя да стане български град. Той изпълнява длъжността куриер в помощ на българите.

Знаем, че по време на Първата световна война България е съюзник с Германия и рамо до рамо се бият българи и германци. Тогава протича и действието в разказа "Рихард Грюбер". Рихард Грюбер се сприятелява с главния герой. Той е от Нюрнберг, където главният герой е бил. Грюбер загива в битка. След години българинът отива в Нюрнберг и иска да посети дома на Грюбер, за да разкаже на близките му за неговата смърт. Отказва се от тази идея, защото вижда, че настъпва нова война и немците маршируват по улиците. Мотивът за приятелството между германци и българи е основен и в разказа "Кригскамараден". В него войниците Ханс Драйзер и Петър Димитров са приятели. В настъпващата нова война приятели стават и техните синове. Много трогателен разказ на тази тема е разказаната история в разказа "Ото". Младият войник Ото търси гроба на баща си Йохан, убит в Македония през 1918 г. Той се е родил 4 месеца след смъртта на баща си и никога не е почувствал бащина милувка. Намира гроба на баща си в немското гробище и за пръв път разговаря там с него. В "До един ...на Източния фронт" Д. Калфов ни разказва как преди Коледа българско семейство изпраща колет на Източния фронт до германски войник. Малкият Любо има чувството, че изпраща колет на свой по-голям брат.

Любовта на войниците е един от основните мотиви в тези творби. Откриваме я в разказите "Тримата", "Един герой", "Годеж" и др. Например в "Рилка" е представена историята на голямата любов между поручик Велев и Рилка. Когато той е ранен и прекарва много време в лазарета, тя не издържа и отива при него.

В някои от творбите Д. Калфов разказва от позицията на очевидец на военните действия не непосредствено, а след много години. Войната в тях е в плана на спомена. Но това не пречи историите да са ярки и вълнуващи. Такива са разказите "При Дойран", "Фелдфебел Козарев","Коледа на фронта", "9 октомврий", "Писмата" и др. Във всеки от тях е разказана различна история, вълнуваща и истинска, защото героите са непосредствени участници във войната.

Във "В окопите" Д. Калфов разказва по два начина - като очевидец и в плана на спомена след Балканската и Първата световна война. И тук, както в сборника "Под южното небе", авторът набляга повече на човешките взаимоотношения, на чисто човешките измерения на последиците от войната, отразени в личните взаимоотношения между хората. Военните действия остават на втори план. Обичта на българите към германците присъства в разказите като нещо естествено, защото те са наши съюзници във войната. Мисля, че това е една от причините този сборник след 1944 г. да бъде обявен за "вредна литература", изземване от библиотеките и претопяване.

По-друг характер имат разказите от сборника "Индийският петел". Бихме могли спокойно да ги поставим в традицията на реалистичните разкази в българската литература от 30-те и 40-те години на ХХ век.

В някои от тях героите са архивари, деловодители, статистици и други "малки хора", ако използваме чеховската традиция. В разказа "Подписът" архивар е главният герой Кикиридков. Той има странен подпис, който всички познават и го уважават заради него. Но министърът се вбесява от него и го задължава да го смени - иначе ще бъде уволнен. Кикиридков трудно преживява това.

Статистик-архивар е и героят на Д. Калфов от разказа "Витамини". Г-н Ноев води празни спорове с по-младия си колега Дашев за правописа на думата "констатирах". Но не това е основното в мислите на Ноев. Него го занимава друг въпрос от година-две. И това са витамините в храната. Търси ги ту в копривата, ту в киселото зеле, дотам, че в края на разказа, колабира от системно недохранване.

Архивар е и героят в "Индийският петел". Представено е лицето Гугучков в битието си на деловодител в учреждение, който прави справки на посетителите. Той е стриктен бюрократ, гони посетител, дошъл преди приемния час. Когато разсилният му казва, че този човек има брат депутат, Гугучков е раздвоен. Той е разстроен, защото злосторници са обезобразили петела му, индийска порода, и мисли с това да се оправдае пред посетителя. Но когато разбира, че е секретар на съюза на коминочистачите, злобата му се връща и го кара да чака ред за справката. Дребната му душица го подтиква да се държи с чувство за собствена значимост и пренебрежение към другите.

Малко изолиран стои в книгата разказът "Валя". В него е описано семейство белоемигранти в Цариград. Главният герой е очевидно авторът, за който знаем, че работи като аташе по печата в Цариград. Семейството руснаци живеят ден за ден и главната героиня Валя мечтае, подобно на всички руски емигранти, да отиде в Париж, което така и не се случва. Дамян Калфов описва трудното им ежедневие с чувство за хумор.

Писателят е посветил доста от разказите си на темата за съпружеската ревност. Обикновено мъжът е обзет от безпочвена ревност към жена си. На тази тема са посветени "Ревнивец", "На театър", "Вихрова нощ", "Необоримият" и др. В отделните разкази мотивът е разработен по различен начин. Ще се спра на разказа "Необоримият", където този мотив е защитен много добре художествено. В него освен образите на съпрузите Матееви е въведен и образът на женомразеца Попов, стар ерген, който съветва ревнивия съдия Матеев да чете книгата на Ото Вайнингер "Пол и характер", където жената е описана като нищожество, като непотребно същество. Все пак в края на творбата побеждава любовта към детето и ревнивият съпруг се връща при жена си. Спрях се на този разказ, защото същите мотиви и герои, макар и с променени имена, Дамян Калфов използва в комедията си "Тигърът" (1936).

Различни са мотивите в разказите от този сборник. Така в "Жан Самаре" е заложен мотивът за "вечния студент". Героят е млад българин, който харчи парите на баща си - търговец на кожи - и следва ту една, ту друга специалност в чужбина. През това време си живее волно, има различни приятелки и т.н. Накрая се завръща в България и става търговец като баща си.

В "Младият писател" са проследени вълненията на младия писател Александър Дечев. В столичен вестник е публикувана рецензия за първата му книга и той не може да си намери място от вълнение.

В "Първият пациент" Д. Калфов ни прави съпричастни към вълненията на д-р Петранов, дошъл от провинцията в София. Няма никакви пациенти и с право се тревожи, че трудно ще се наложи като лекар.

Писателят не пропуска да ни направи свидетели и на изкушенията в големия град. В разказа "За последен път" е предадена страстта на Богоев към хазарта. Той не може да се откаже от тази страст и проиграва всичко. По това време са се появили вече и застрахователните дружества. "Инспектор - аквизитор" е посветен на ловките методи за хитруване на застрахователните агенти.

Разбира се, в сборника присъства и любовта в различните й измерения. В "Закъсняло лято" действието се развива в Цариград, където красавицата Джемлие прави слънчеви бани в банята на Чамур Хамид. Младата жена е привлечена от последните слънчеви дни и старият Хамид се наслаждава на красотата й.

В разказа "Марженка" любовта е между младото чехкинче, сервитьорката Марженка и млад инженер. Сякаш няма нищо по-нормално от любовта между две млади души, но завистта на колежката й Анета погубва Марженка и в края на творбата тя е мъртва. Тук любовта присъства в най-трагичното си измерение.

В сборника с разкази "Индийският петел" Д. Калфов ни изправя пред богата проблематика: от съдбата на "малки хора" - архивари, деловодители, статистици - до проблемите на хората в големия град с техните чувства и вълнения. Авторът ги описва с рядък психологизъм от позицията на писател-реалист. Той познава градските нрави и човешките вълнения. Неговите разкази по нищо не отстъпват на разказите на писателите-реалисти от 30-те и 40-те години на ХХ век в българската литература. Затова творчеството му не бива да тъне в забрава, а да се познава от читателите.

БИБЛИОГРАФИЯ

Константинов 1947: Константинов, Георги. Български писатели. Биографски и библиографски данни. София, 1947.

Пенчева 2003: Пенчева, Радка. Литературният архив - недоразказаната памет. Велико Търново: Фабер, 2003.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.11.2017, № 11 (216)