АРХИВИТЕ И ОБЩЕСТВОТО

Радка Пенчева

web

През 2007 г. излезе от печат едно много интересно изследване - книгата на доц. Андриана Нейкова "Архиви и общество". На фона на липсата на подобен род изследвания книгата напълно заслужава нашето внимание. Тя е най-новото в изданията по архивистика от последните години.

Още в уводните думи към изследването авторката свързва развитието на обществените закони с проблемите на архивите като цяло. Като излиза от принципа за правото на гражданите до достъп на информация, тя разглежда архивите като носители на информация и тяхното използване. Именно това ползване на архивите поражда и някои затруднения, например документирането на специфични сфери на обществения живот като дейността на службите на реда, отбраната, безопасността на гражданите и др., които попадат в сферата на т.нар. "непублични документи". След изтичане на определен срок от време тези документи се предават в съответните специализирани държавни архиви. Авторката се спира и на развитието на компютърната архивистика във връзка с постиженията на високите технологии и информационното общество.

Книгата е структурирана в увод, четири раздела, заключение, речник на архивистката терминология и библиография.

В Увода доц. Нейкова обеснява що е архив, като разглежда двете значения на термина, възникнал още в класическия период на Древна Гърция: "сбирка от юридически и административни актове, а също място или сграда, където целенасочено се събират и съхраняват такива документи". Проследява значението на термина в исторически аспект и посочва, че от края на ХVІІІ до началото на ХХ век, терминът "архив" придобива значение и на специализирана публична държавна институция, която осигурява необходимата на обществото ретроспективна документна информация. Спира се и на това що е "Архив на учреждение или организация". Отбелязва, че с термина "архив" се обозначават и отделни документални издания: "Архив на Г. С. Раковски", "Архив на Константин Фотинов" и мн.др. Според международния "Речник на архивната терминология" терминът е многозначен: 1. Съвкупност от документи, съхранявани от тези, които са ги създали, или техни наследници, заради архивната им стойност; 2. Институцията, отговорна за получаването, обработването, описанието и съхранението на архивите; 3. Сграда или част от сграда, в която се съхраняват архивите."

За това какво е значението на архивите за българите, станахме свидетели през последните 20 години, когато много хора, благодарение на запазените в държавните архиви документи, успяха да си върнат взетото им през отминалия тоталитарен период.

Присъединяването на България към ЕС поставя нови изисквания пред архивната общност у нас, изразяващи се в актуализиране на нормативно-методическата уредба, стратегиите и стандартите в условията на съвременното информационно и гражданско общество. Авторката сочи, че тенденцията от 80-те години на ХХ век насам, утвърдена в Европа и САЩ, е за преминаване "от владеене към достъп". В исторически обзор са разгледани и проблемите пред архивната общност, свързани с трансфера на архиви, с неотменното право на достъп на гражданите до архивите, за който потребителите не заплащат такси.

В раздел І на изследването си доц. Нейкова разглежда архивните документи и архивите като обект на научното познание. Появата на архивните документи е свързана с възникването на най-древните градове и разпространението на писмеността в тях. Още тогава започват да се формират архивни сбирки към канцелариите и този процес продължава и през Средновековието. През периода ХVІ-ХVІІ владетелите на абсолютистките монархии се стремят да концентрират, събират и присвоят все повече архиви с публично значение, които да им осигурят правни основания за анексиране на нови територии с принадлежащите им поданици и ресурси. Военните конфликти от този период са неблагоприятни за съхранението на архивите и обикновено победителите ги заграбват като част от военните трофеи. Впоследствие се налага да се водят преговори за връщане на тези архиви. Защото те са правните основания за претенции към територии и т.н. През прехода от Средновековието към Новото време и индустриалното общество се предприемат и реформи в архивното законодателство. Като резултат от тях се създават и националните архивни учреждения в отделните европейски държави. Регламентира се и предаването в тях на исторически ценните документи, свързани с дейността на държавните институции.

В този раздел като отделен параграф са разгледани и документите като социален феномен в историческото развитие на обществото. Първите документи са от 4-тото хил. пр.Хр. Те са текстови документи, чиято информация е предадена чрез някакъв вид писмо - пиктографско, идеографско или фонетично. Тези именно писмени документи бележат началото на датираната история на човечеството. Разгледан е езикът и съставянето на различните видове документи като семиотична система. Авторката дава сведения за различните видове писменост в историята на цивилизациите, от пиктограмата до последните документи на електронни носители.

В параграф 2 на този раздел се изясняват структурата, функциите и архивирането на документите. Обяснена е и системата на организация на Държавния архивен фонд в България, както и органите на управление: Главно управление на архивите при МС, Централен държавен архив, Централен военен архив, териториалните дирекции "Държавен архив" - 27 на брой и 8 ведомствени архива с постоянен състав на документите. Последните, макар и да са специализирани административни звена към съответните институции, изпълняват функциите на държавни архиви и спазват методическите указания на ГУА.

В отделен параграф към този раздел са разгледани и методологичните аспекти на научната дисциплина "Архивология" (още "История на архивите"). В исторически аспект появата и еволюцията на архивите отразяват спецификата на общите исторически процеси. И методологията на дисциплината "Архивология" се формира въз основа на принципите на хуманитарното познание през тези периоди. Откроена е появата на първите архиви и архивисти във Франция, Италия, Германия, Русия и т.н. Откроено е и мястото на създаването на тази дисциплина в България и особено делото на акад. Иван Дуйчев с неговия труд "Лекции по архивистика" (трябва да се отбележи, че заслуга за последното издание на тази книга от 1993 г. в Издателството на СУ "Св. Климент Охридски" има точно доц. А. Нейкова като съставител), както и последвалите български издания в тази област.

В раздел ІІ от книгата си доц. Нейкова разглежда архивите като индикатор на държавността. Защото най-ранната функция на архивите е свързана именно с потребностите на управлението и функциониращите политически системи. Архивите са индикатор за културното развитие на всяко общество, както и за научно-техническия му потенциал. В отделни параграфи в този раздел са разгледани архивите на древните цивилизации в Месопотамия, Египет, Китай, Индия, Древна Гърция, Древен Рим, Християнската цивилизация, Средновековна Европа, формирането на владетелските архиви, архива на Римската църква, градските архиви, институционализирането и организацията на националните архиви и т.н. Този раздел е изключително интересен и ерудитски написан, както впрочем и цялата книга. Авторката обвързва появата на сбирките със сведения за съответната писменост, история на създаването им, материалите, на които са създадени документите, националната история на всяка от изброените държави. Подобно интердисциплинарно изследване в тази област досега не е правено и би представлявало интерес за специалисти от най-различни сфери. За мене лично беше безкрайно интересно да прочета за създаването на отделните архиви на владетелите, за архива на Римската църква и т.н.

Интерес представлява и раздел ІІІ от изследването, посветен на "Историята и организацията на българските архиви". Авторката коректно отбелязва, че във фактологическо и количествено отношение те са добре проучени. Новото, което се съдържа в тази книга, е открояването на националната им специфика и традиции, както и обвързването на промените в държавно-политическата система с организацията и развитието на архивите. В отделни параграфи са разгледани "Архивите в българската средновековна държава (VІІ-ХІV в.)", "Архивите в османотурския период в българската история", "Българските архивни сбирки през Възраждането", "Формиране на Националния ни документален и архивен ресурс (1878-1951 г.)", "Изграждане на националната архивна система като централизиран модел", "Държавните архивни учреждения през тоталитарния период", "Българските архиви в прехода към демокрация". Всеки от тези параграфи показва огромната работа, която авторката е свършила в проучването на Националния архивен фонд.

Като последен раздел ІV в книгата съвсем основателно са разгледани "Архивите и професията архивист в информационното общество". Коментирани са международните стандарти в архивите, обвързани са и с последните нормативни документи в България. В исторически аспект е проследена и подготовката на архивисти в чужбина и у нас - от доклада на Димитър Агура от 1905 г., посетил Школата на хартите в Париж с препоръките му да се изпращат български студенти там до откритата през 2002 г. специалност "Архивистика и документалистика" в Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Новото време, характеризиращо се с развитие на високите технологии, изисква и адекватно обучение и умения от хората, призвани да работят в архивните институции.

Отделно внимание заслужава и помощния апарат към книгата: включения речник на архивистката терминология и списък на използваните извори и литература, ползвани при написването й. Това допълнително улеснява читателите в подстъпите към материала.

В заключение трябва да кажем, че подобни изследвания като книгата на доц. Андриана Нейкова се появяват рядко. И това не е случайно. Защото е много трудно да се обозре такъв огромен материал, да се поднесе ерудитски и в същото време - четивно. Защото тази книга е предназначена не само за тесен кръг специалисти, а за всички интелигентни читатели - за онези които се интересуват от архивите и националната историческа памет. Книгата не е самоцелно издание и с факта, че обвързва развитието на архивите като памет и организация с обществените закони; показва ни, че всяко общество има архивите, които заслужава. По този начин отговаря и на интереса на гражданите, свързан с архивите и информацията, която носят.

© Радка Пенчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.01.2011, № 1 (134)