Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРАЗНИНИ

Петя Викторова

web

Денят започва в едно кафене без прозорци с остъклена предна част, осмоъгълна и издадена навън. Изкуствени цветя по стените, пластмасови маси с бели покривки и някакво странно въртящо се съоръжение, което разпръсква червена, жълта и синя светлина. Казвам ти, брато, оня е ебати идиота. Профука десет бона зелено за две седмици. Поне си поживя, да му еба майката. После ужасната воня в маршрутката, излъчвана от една жена и малкото момче с нея. Чакам на телефоните и хленчещият наркоман, увиснал на патериците си, наднича над рамото ми. Моля ви, дайте ми картата да се обадя да ме приберат с кола. Хората просто приключват разговорите си и го подминават. Подавам му картата. Гласът му се променя. Аре, идвай бе. Докога ще чакам. Замръзнах тука. Тъпанар. Мръсен чекиджия. Последното казва на мен, докато ми връща картата.

Смеем се, игнорирали шофьора на таксито, но и малко агресивно. Г-н Никой си отмъщава с газ-спирачка, газ-спирачка. Знаеш ли коя е последната клюка? Вероника забила Брачеда. Ами? Невинният Брачед в достолепните обятия на Вероника. А кой беше оня дето дойде последен? Адски тъпо парче, но донесе водка и портокалов сок.

Пием бяло и червено вино. Поред. Днес решавам да бъда женствена и капризна. После идва някъкъв тип. С него съм делова, макар че очите ми са притворени, клепачите - натежали от виното. Добре, обади ми се през деня. Трябва да се видим. Така, вечер, знаеш как е. Нищо конкретно не мога да ти кажа. Донеси устави, договори. Всичко. Беше за идеята, но опряхме до пари. Ясно, знам как е. Нищо не знаеш. Знаеш ли какво е кич? Ето това е кич. Нашият разговор и всичко въобще? Е не е ли забавно? Обсъждаме дневното бъдеще вечер.

Наздраве! За Фидел.

Да е жив и здрав.

"Макдоналдс" блести като дворец от приказките и излъчва миризма на стерилизиращи препарати. Представи си сега да влезем там. Ще получа алергичен шок. Колко бързо стана част от града. Прав си, изглежда абсурдно.

Вратата ни отваря мъж с полусмъкнати боксерки. Оправя ги в движение. Т'ва порно може да те откаже от секса. Аз ей сега си тръгвам. Сяда на фотьойла и започва да щрака каналите. Оня ден хванах предаване на живо. А, да, знам го. Обаждаш се и си казваш в каква поза да го правят. Мъжът изглеждаше отвратен и измъчен. Помниш ли, когато ми каза, че не си плащам дълговете на комар? Не, извикай ми такси. Преди три години беше. Играехме с Бобъра на сварка и ти на минаване го подхвърли. Странно, нищо не си спомням. И въобще какво ме интересуват вашите дългове? Ти просто си злобна. А, ти загуби ли? Да. Плати ли? Платих. Винаги си плащам дълговете, но ти не ми вярваш, нали? Изобщо не ме интересува.

Отново прекосявам града, както толкова пъти досега, по същия маршрут. Спи ми се. Мисля в поезия. Сега не изглежда неуместно. Певицата от радиото разправя нещо за противоположности. Това също не изглежда неуместно. Фразите отминават, запрашват нанякъде заедно с панелните блокове, лъскавия "Макдоналдс", "Шел" и после пак панелни блокове, но вече разхвърляни по поляните, а не строени покрай булеварда.

Приятна вечер.

Довиждане. Знаете ли, че приличате на една моя братовчедка. Има нещо... В излъчването ли? Да, да... Приличам на толкова много хора в излъчването.

Лягам си и започвам отначало. Къде започна денят? Сънувам наркомана, който наднича зад рамото ми и хленчи за фонокартата. Сънувах и още нещо. Нещо много важно. Нещо, което трябва да си спомня. Това обаче си е за утре. Сега всичко е в минало време.

 

 

© Петя Викторова, 2004
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.