Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ФОЛК

Петя Викторова

web

Опитвам да си спомня подробности от онова събиране, на което я видях, но не е изключено да го смесвам с други. Помня, че бяхме четирима. Тя дойде с приятеля си, който приличаше на педал, когато вече бяхме преполовили бутилка ром и разговорът от известно време не вървеше. Донесоха трева. Оказа се доста силна и мен бързо ме обхвана вцепенение, както ми се случва винаги, когато смесвам трева с алкохол. Свих се на стола и само наблюдавах лицата им, докато говореха, но не бях способна да се включа. Използваха кодове, като хора, които се познават отдавна. Изглежда, тя мислеше, че съм поредното му гадже и не си струва да ми обръща внимание. Думите й минаваха покрай мен, а той се обръщаше само за да ми долее чашата, която автоматично изпразвах на малки глътки. Вече изобщо не ми пукаше какво пия. Нито ме интересуваше някой от тях. Бях попаднала там случайно. После се заслушах. Тя разказваше за някаква фолкпевица. Говореше високо, пресилено театрално, жестовете й бяха подчертани, резки, като че ли репетираше роля. По-късно разбрах, че учила във ВИТИЗ. (Беше сервитьорка в “Малибу”. Оттам я познавам. После изчезна за няколко години. Избяга в Щатите. Върна се, да търси себе си, така му вика. Сега се мотае из ВИТИЗ. Май че учи режисура.) Блестяща, съвършена, ярка, абсолютен кич... Обаче тя се чувстваше невероятно добре. Личеше си, че си вярва... Беше напълно погълната от песента като животно, което се храни. Възбудата й растеше, а на мен взе да ми става интересно. Усетих нещо през мъглата от ръкомахания и епитети. Когато сравни певицата с животно, се стреснах. Неведнъж в различни ситуации съм изпитвала същото чувство за абсолютна яснота и колкото по-монолитно примитивен ми се струва някой, толкова по-силно ме привлича. Тези хора са проводникът, хора, за които съществува една-единствена реалност и са съвършена част от нея, без да познават усещането за роля. Или поне така изглежда.

Отишли в кръчмата със съзнанието, че там не им е мястото, като се надявали просто да погледат отстрани, а може би и да се посмеят, да опитат нещо различно. Често им се случвало да търсят контрасти, които да доказват целостта на собствения им свят. Този път обаче се оказало, че интелектуалната им броня не е дотолкова втвърдена, че да останат безразлични към съвършената невинност, в която виждали и нещо вулгарно. Певицата наивно прелъстявала публиката си от запотени борци, натъпкани с кока, и скоро в мястото властвала единствено тя с дебелите си бедра, прилепналата си рокля, пластмасовите обици и яркото розово червило. Без да осъзнава тази власт, вместо нея я изживели те двамата. Но за тях това било само моментно прекъсване или превключване на друга вълна и може би затова докрая не успели да се отърват напълно от ролята на скептични оценители, която първоначално си били избрали. Тръгнали си от кръчмата с усещането за свръхпреживяване, но в същото време ги глождело неудовлетворението от собствената им невъзможност да оставят нещата да се случват сами. Продължили да оценяват, да разговарят, да анализират и едва когато, напълно изтощени, замълчали, разбрали, всеки сам за себе си, че нещо им е убягнало. Еуфорията преминала в униние и вече нямали какво да си кажат, всичко, изприказвано до този момент, им се сторило лишено от чувство, само ги отдалечавало от същността на изживяването. И сега продължават да обикалят нощните дупки, да ходят на концерти на същата певица, да търсят други като нея, за да повторят всичко отначало, този път докрай. Да разказват все същата история и да търсят потвърждение, защото случилото се им се струва все по-нереално, дори невъзможно.

1999

 

 

© Петя Викторова, 1999
© Издателство LiterNet, 10. 01. 2004
=============================
Първо издание, електронно.