ЗА НОВАТА МАТУРА В ПОЛША ИЛИ НАДНИКВАНЕ В НАШЕТО БЛИЗКО БЪДЕЩЕ

Петър Сотиров, Анна Справка-Сотирова

web | web

Държавният зрелостен изпит от нов тип (т.нар. "нова матура") в Полша е задължителен от 2005 г. Той е един от най-важните елементи на образователната реформа, започнала преди десет години. Чрез новата форма на проверка на знанията и уменията на абитуриентите се цели да се по-стигне по-голяма обективност на оценките, които да са съпоставими и да могат да диагностират състоянието на отделните училища и на цялостната система на обучение по отношение на поставените образователни стандарти. Освен това пред новата матура беше поставена и друга важна цел - новият тип изпит да замести приемните изпити във висшите учебни заведения, като по този начин неутрализира от години натрупвани негативни явления с голямо обществено значение (напр. частните уроци или съмненията за нарушена справедливост при приема на студенти).

След като отговорните за реализацията на централизирания изпит органи дадоха убедителни доказателства за обективността на оценките, получавани при новата матура, с решение на Съвета на ректорите на полските университети резултатите от новата матура започнаха да се признават и за "университетски входен билет". В резултат на това в момента в Полша за висшите училища се кандидатства само с оценките от новата матура, а дейността на комисиите по приема е сведена единствено до работа с документи. Приемни изпити се провеждат по изключение, напр. за лицата, които кандидатстват за висше училище с оценки, получени според процедурата на т.нар. "стара матура" (т.е. завършили са преди 2005 г.) или за лицата, кандидати за следване в някои по-специфични области (напр. в специалностите по изкуствата).

Важно е да се подчертае, че всичко, което в Полша беше постигнато чрез новата матура, не стана изведнъж, а бавно, постепенно, дори и мъчително, защото често специализираните държавни органи, а и цялото полско общество по пътя на тази реформа трябваше да решават извънредно много и от различно естество проблеми. Трябваше например да преминат през сериозна организационна подготовка, да преодолеят предразсъдъци, да се преборят със статуквото, да отсраняват в движение неочаквано появили се слабости, постоянно да контролират и усъвършенстват матуралната процедура. Като малка илюстрация на казаното могат да бъдат споменати проблемите, възникнали още при самия старт на новата матура. Според предварителните планове новата матура трябваше да бъде въведена през 2002 г., но поради появилите се съмнения относно готовността за пристъпване към нея Кристина Либацка - тогавашен министър на образованието, реши да отложи момента на въвеждане на новата матура с три години¹. Тази първоначална несигурност, проявена от страна на полските образователни органи, беше първият сигнал както за сложността на мероприятието "нова матура", така и за неговия голям обществен отзвук.

Тъй като в България въвеждането на централизиран изпит е предстоящо, смятам, че би било полезно и за специалистите, и за цялото българско общество да се запознаят с опита на тези, които вече са извървели голяма част от пътя, пред който ние заставаме. Представянето на същността на полската нова матура и на съпровождащата я обществена атмосфера би било едно надникване в най-близкото бъдеще на България в образователната сфера. А това би дало както възможност за обогатяване чрез положителния пример на другите, така и шанс да се извлече поука от чуждите грешки.

I. Подготовка за новата матура

Моментът на въвеждане на новата матура в Полша беше предшестван от сериозна подготовка, в рамките на която бяха организирани няколко важни дейности. Заслужават коментар някои проблеми от организационен, юридически, обществен и политически характер, които съпътстваха централизирания зрелостен изпит от самото начало на неговото провеждане.

1. Нормативна база

Легитимността на новия тип матурален изпит в Полша беше осигурена чрез съвкупност от нормативни документи, най-важните сред които бяха Законът за просветата от 1991 г. и няколко разпореждания на министъра на просветата, напр. за създаване на централна и на окръжни изпитни комисии, за условията и начина на оценяване и класиране на учениците и провеждане на изпитите и проверките в публичните училища, за подготовката на проверителите (екзаминаторите), за създаване и водене на национален регистър и за режима на вписване или заличаване на проверителите от регистъра, за стандартите на изпитните изисквания и пр.².

2. Създаване на организационна структура

Главният орган в процеса на т.нар. "външно оценяване", което освен матурата в Полша включва и оценяването в края на всяка училищна степен³, е Централната изпитна комисия, която беше конституирана на 1 януари 1999 г. по силата на Закона за просветата. Комисията, подпомагана от 8 окръжни изпитни комисии, беше създадена с цел да подготви и организира външното оценяване. Дейността на централната изпитна комисия между другото включва следните по-важни задачи и компетентности:

- изготвяне на предложение за стандартите, които са в основата на провеждането на матурата и останалите външни изпити;

- изготвяне на въпроси, задачи и тестове за съответните изпити;

- изготвяне и публикуване на информационни материали, съдържащи описание на съдържателния обхват на изпитите, примерни въпроси, задачи и тестове, както и критериите за тяхното оценяване;

- извършване на анализ на изпитните резултати и изготвяне на ежегоден отчет за равнището на постиженията на учениците на различните етапи на обучение;

- приготвяне и разпространение на програми за усъвършенстване на подготовката на учителите в областта на диагностиката и оценяването;

- иницииране на научни изследвания в областта на изпитването и оценяването;

- координиране на дейността на окръжните изпитни комисии, както и упражняване на надзор над тяхната работа при изготвянето на изпитните материали, при провеждането на самите изпити и в процеса на оценяването на изпитните резултати.

3. Обучение на екзаминатори

Една от най-важните предварителни дейности на Централната изпитна комисия преди пристъпване към новата матура беше подготовката на екзаминатори. Те изпълняват най-важната функция при реализацията на матуралната процедура, тъй като от тях зависи правилното прилагане на образователните стандарти, а оттук и обективността на оценяването. Важната роля на човешкия фактор при оценяването е свързана с факта, че определена част от тестовите задачи, напр. тези, които проверяват продуктивните умения на учениците, имат отворен (творчески) характер и следователно не се поддават на стандартизирана проверка, както е например при задачите от типа множествен избор. Затова с цел да се подготвят проверители, които да прилагат еднакво критериите за оценка, в годините, предшестващи въвеждането на новата матура, беше организиран набор на проверители, отговарящи на определени условия⁴. Лицата кандидати преминаха през специална процедура на лицензиране, включваща курсове на обучение, изпит⁵, издаване на сертификат за екзаминаторска правоспособност и вписване в специален регистър.

II. Протичане и съдържание на матуралния изпит

1. Организация

Матуралният изпит се провежда от окръжните изпитни комисии в една сесия, която се организира в периода между месеците май и септември⁶. За определена категория ученици е предвидена възможност за явяване на поправителна сесия през месец август⁷ . Графикът за провеждане на матурата определя директорът на Централната изпитна комисия и се обявава на интернет страницата на комисията не по-късно от 1 септември на учебната година, в която е матуралният изпит. Учениците полагат изпита в училището, което са завършили. За организацията и протичането на матуралния изпит отговаря директорът на училището, който по правило е и председател на училищната изпитна комисия.

Зрелостният изпит се състои от две части: устна - оценявана в училището от група екзаминатори по съответния предмет⁸ , и писмена - оценявана от екзаминатори, притежаважи сертификат и вписани в регистъра на екзаминаторите.

2. Матурални предмети

Всички учебни предмети, които са включени в списъка на матуралните предмети, се делят на задължителни и допълнителни, т.е. на такива, по които учениците трябва и на такива, по които могат да се явяват. Освен това по предметите от писмената част изпитните материали могат да представят две различни нива на трудност - базово и разширено. Тези две нива могат да се избират като алтернативни от страна на учениците⁹ .

В устната част на матурата задължителни предмети са: полски език, чужд език и малцинствен език за завършилите училища, в които се изучава такъв език. В списъка на допълнителните предмети са: чужд език (различен от избрания като задължителен), малцинствен език и т.нар. регионален език (в случая на Полша - кашубски език).

В писмената част на матурата задължителни са три предмета: полски език, чужд език (същият, който е бил избран в устната част) и един задължително избираем предмет сред предварително определена група предмети: биология, география, химия, физика с астрономия, история, математика, обществознание, история на музиката, история на изкуството, танцознание¹⁰. Като допълнителни предмети, по които учениците могат също да се явяват по желание, са определени: информатика, гръцки език и антична култура, латински език и антична клтура, малцинствен език, кашубски език и всички предмети от групата на задължително избираемите изпитни предмети.

3. Съдържание, протичане и оценяване на изпита по роден (полски) език

3.1. Устен изпит

Устният изпит по полски език включва само едно равнище, т.е. не се предвижда избор на ниво с по-ниска или с по-висока трудност. Същността на тази част от матурата е устна презентация на определена научно-литературна проблематика. Тази презентация е резултат от предварителна 6-месечна самостоятелна изследователска работа на ученика. През месец септември учениците получават списък на темите, по които могат да се готвят за устната матура. Обикновено броят на темите е по-голям от броя на учениците в дадено училище. В срок до 1 месец преди самия изпит учениците са длъжни да представят на учителя си по полски език пълна библиография, въз основа на която се е подготвял за изпита. Библиографията трябва да съдържа 4 раздела: 1) критическа литература по избраната проблематика, 2) литературните произведения - обект на анализ, 3) рамков план на презентацията, 4) списък на необходимите аудиовизуални и научно-дидактични помощни средства. Копие от така приготвения документ се предоставя на всеки от членовете на изпитната комисия. Не се изисква изготвянето и предаването на писмен вариант на литературната разработка, която ученикът представя по-късно на устния изпит.

Самият устен изпит протича под формата на защита на литературна теза. Ученикът има на разположение 15 минути за представяне на изследваната от него проблематика, след което в продължение на 10 минути в дискусия с комисията защитава своята теза. Въпросите на изпитващите обикновено са свързани с подадената библиография или с проблеми, представени по време на презентацията. Освен това с цел да се проверят езиковите умения на ученика за продукция на неподготвена реч се задават въпроси, които могат да засягат по-странични проблеми или да се отнасят до мотивите за избора на представената тематика.

По време на цялата процедура изпитваният е оценяван въз основа на няколко основни критерия: 1) съдържание на изказването, 2) език и стил, 3) субективните впечатления на екзаминатора относно уменията на ученика да предава информацията и да заинтригува слушащите (реторическите му умения). За съдържателната част на изказването си изпитваният може да получи до 8 точки, до 4 точки - за пълни и правилни отговори на въпросите на комисията, до 8 точки - за език и стил. Следователно в устната част на изпита по полски език максималният брой точки, които могат да се получат, е 20. Изпитът се смята за успешен при положение, че изпитваният е получил повече от 5 точки (т.е. минимум 30% от възможния максимален брой точки).

Оценките от устния изпит не участват в балообразуването при кандидатстване във висше училище.

3.2. Писмен изпит

В писмената част на матурата по полски език учениците могат да се явяват по избор на базовото или на разширеното ниво. Изискването е този избор да бъде деклариран предварително. Времето за изпълнение на задачите от двете нива е съответно 170 и 180 минути. Изпитният материал (тест) се състои от две части: 1) тест за разбиране при четене, 2) писмена разработка. Първата част съдържа текст с дължина около 1200 думи, във връзка с който ученикът трябва да отговори на около 15 въпроса. В тази част на теста изпитваният може да получи до 20 точки. Във втората част на теста е предвиден максимален брой 50 точки. Тук са включени две литературни теми, една от които по избор се подлага на анализ и интерпретация. Задачата в тази част може да бъде свързана също със сравнението на две произведения. Съставеният от ученика текст трябва да съдържа минимум 250 думи - в противен случай работата не подлежи на проверка. Писмените разработки, които не са по темата, също не се проверяват¹¹.

На разширеното ниво изпитваното лице може да получи максимален брой 50 точки (10 т. на първата и 40 т. на втората част). Разликата между базовото и разширеното ниво се състои преди всичко в трудността на проблематиката и начина на точкуване, което при разширеното ниво е по-подробно.

В първата част на теста обикновено за всеки правилен отговор се дава по 1 точка. Писмените разработки от втората част на теста са оценявани въз основа на следните критерии: разгърнатост на темата (до 25 т. при базовото и до 26 т. при разширеното ниво), композиция (5 т. и 2 т.), стил (5 т. и 2 т.), език (12 т. и 8 т.), правопис (3 т. и 2 т.), особени, заслужаващи специална оценка качества на работата (4 т.).

Писменият матурален изпит - по полски език и по всички останали предмети, се смята за успешен, когато явилият се е получил минимум 30% от възможния максимален брой точки (напр. 21 т. на базовото или 15 т. на разширеното ниво).

На писмения матурален изпит е разрешено да се използват правописни и правоговорни речници (поне по един на 25 ученици), чието осигуряване е задължение на училищната изпитна комисия.

По време на проверката и оценката на писмените матурални тестове всеки от екзаминаторите получава документ, който официално се нарича Модел на отговорите и схема за оценяване на матуралния изпит (т.нар. "ключ"). Този документ съдържа примерни отговори на теста и начина на тяхното оценяване. Отговорите могат да имат различна езикова форма, но техният смисъл трябва да бъде синонимен на модела на отговора. Оценявайки работата, екзаминаторите са задължени да прилагат начина на точкуване, предвиден в модела. За пълен отговор се признава максимален брой точки, за непълен - част от максималния брой точки (точките винаги представляват цяло число - напр. 1 или 2, не се предвиждат точки със стойност дробни числа - напр. 0,5).

Зрелостният изпит (матурата) се смята за успешен, когато на всеки един от положените изпити явилият се е получил поне 30% от максималния брой точки. За получилите само на един от изпитите по-малко от минимума точки се предвижда поправителна сесия.

Решените тестове са анонимни и се проверяват не само извън конкретното училище, а и в отдалечен от него географски регион. Всяка работа се проверява от един екзаминатор, след което работата отново се проверява от т. нар. верификатор. При наличие на определена разлика при точкуването от страна на двете проверяващи лица спорът се решава от арбитър, какъвто е председателят на всяка изпитна комисия. Обикновено изпитът се провежда в началото на месец май (по стара традиция това е първият вторник на месеца), а работите се проверяват в продължение на 2-3 седмици¹². Резултатите от проверката се събират в централен електронен информационен масив, който трябва да бъде готов до започването на приема във висшите учебни заведения. Достъп до информацията, свързана с конкретни данни, имат учениците и директорите на училищата, а на широката общественост се предоставя информация, съдържаща обобщени данни за резултатите от проведения зрелостен изпит.

3.3. Матурално свидетелство

Една от спецификите на новата матурална процедура се състои в това, че свидетелството за зрелост се попълва и отпечатва извън училището - от съответната окръжна изпитна комисия. Свидетелството съдържа в проценти информация за резултатите от изпита по всеки един от предметите, които са присъствали като матурални, т. е. вписват се отделно резултатите от устните и от писмените изпити, от изпитите по задължителните и от изпитите по допълнително избраните предмети. Отделно се отбелязва също избраното изпитно ниво - базово или разширено. Средна оценка от всички положени изпити не се изчислява¹³.

III. Обществен отзвук

Заслужават внимание някои обществени аспекти на новата матура, например атмосферата, в която протече подготовката за нейното въвеждане, общественият отзвук след публикуването на резултатите от изпита или някои реакции на политиците. Преди всичко трябва да се отбележи, че всичко, което ставаше в Полша в периода преди началото на новата матура, дава основание да се направи заключението, че цялото полско общество участваше в подготовката за нейното въвеждане. В средствата за масова информация беше подета мащабна информационна кампания, бяха проведени публични дискусии, организирана беше и пробна матура, на която бяха поканени да се яват родителите, журналисти и политици, за да изпитат атмосферата, в която щяха да се окажат не след дълго бъдещите зрелостници.

Интерес заслужава също темата за обществените реакции след обявяването на резултатите от изпита, особено когато те се оказваха под всеобщите очаквания. Така например през 2006 г. се оказа, че повече от 20% от явилите се на изпит не са получили необходимия минимум, което шокира полското общество. Коментарите на този факт бяха разнопосочни. Част от анализаторите бяха на мнение, че резултатите са показател за лошото състояние на полските училища и на полската образователна система като цяло. Други коментатори обаче твърдяха, че вината трябва да се търси в системата на оценяване, която не взема предвид разликите в учебните програми (напр. изтъкваше се, че учениците от общообразователните училища и от техникумите са били оценяване по един и същи начин, въпреки че учебната програма предвижда различен брой часове по полски език в едните и в другите училища). Имаше и такива коментари, според които получените резултати са доказателство за несъвършенството на самата формула на изпита - според тях новата матура не стимулира творческото знание, защото се опира на тестове и не отсява достатъчно прецизно наистина слабите ученици¹⁴.

За големия обществен резонанс на резултатите от новата матура свидетелства и фактът, че беше направен опит те могат да бъдат използвани и за постигане на политически цели. През същата 2006 г. просветният министър Роман Гертих след публикуването на резултатите, които разбудиха негативни обществени настроения, се реши на популистки ход, обявявайки т.нар. "матурална амнистия". С този правен акт част от неуспешно положилите матуралния изпит ученици се превърнаха автоматично в успешно положили изпита. По-късно амнистията беше обявена за противоконституционна, но този политически ход беше на път да дискредитира още в зародиш смисъла на новата матура.

Накрая трябва да се отбележи, че новата матура в Полша продължава да бъде обект на широко обществено внимание. Различни страни от матуралната процедура често са подлагани на критика¹⁵, дори по съдебен ред се изисква тяхната промяна. Затова тя е в процес на постоянно усъвършенстване или на адаптация към правния ред¹⁶. Най-важното обаче е това, че в полското общество идеята на новия зрелостен изпит може да се смята за вече вкоренена, налице е доверие към новата изпитна форма и всеобщо очакване на нейните добри кълнове в по-далечна перспектива.

БЕЛЕЖКИ

1. През 2002 г. по изключение учениците можеха да избират между стария и новия тип матура, а новата матура стана задължителна за всички чак през 2005 г. [обратно]

2. Подробен списък на нормативните документи, свързани с новата матура, вж. в електронното издание на полската Централна изпитна комисия <http://www.cke.edu.pl> (30.05.2008). [обратно]

3. Полската образователна система включва 3 етапа на обучение, на които съответстват следните типове училища: I. основни училища (6 г.); II. гимназии (3 г.); III. общообразователни лицеи (3 г.), средни професионални училища (3 г.) и техникуми (4 г.). Всяка една от училищните степени завършва с централизиран държавен изпит. [обратно]

4. Условията, на които трябва да отговарят лицата кандидати за екзаминатори на матурата, са изброени в Закона за просветата от 1991 г. с по-късните му изменения (DzU z 2004 r. nr 257, poz. 2572 z pуџniejszymi zmianami). Съгласно с чл. 9 от закона например екзаминатор може да бъде лице, което: притежава учителска правоспособност, има най-малкото 3-годишен учителски стаж в 6-годишния период преди кандидатстването му за екзаминатор, не е осъждано, завършило е успешно курс на обучение за екзаминатори и пр. [обратно]

5. Изпитът е практически и се състои в проверка и оценка (точкуване) на решен матурален тест. Оцененият вече тест се изпраща до съответната окръжна изпитна комисия, където се подлага на оценка начинът на неговото оценяване. [обратно]

6. До учебната 2006/07 беше проведена още една - зимна - изпитна сесия. [обратно]

7. Такава възможност е предвидена за онези от явилите се на редовната изпитна сесия, които не са постигнали определения минимален бал само по един от изпитните предмети. [обратно]

8. Групата на екзаминаторите включва двама души (до 2006 г. - трима), като председател на тази комисия е лице, което едновременно е лицензиран екзаминатор, а другият екзаминатор е учител по дадения предмет, който може да не бъде лицензиран, но задължително трябва да работи в друго училище. Задължително също е условието никой от екзаминаторите да не е учил изпитвания през последната учебна година. [обратно]

9. Мотивация за избор на разширеното ниво сред учениците е фактът, че точките, получени на това ниво при кандидатстване за висше училище имат по-голяма стойност, напр. 1 т. = 1,5 т. при образуване на бала. [обратно]

10. Последните три предмета са включени с оглед на учениците от училищата по изкуствата. [обратно]

11. Изпитния тест по полски език на матурата през 2007 (базово ниво) вж. на <http://www.cke.edu.pl/images/stories/mat_07/polski_pp.pdf> (30.05.2008). [обратно]

12. Изпитните комисии работят само в съботните и в неделните дни. [обратно]

13. Образец на зрелостно свидетелство на <http://pl.wikipedia.org/wiki/Grafika: SwiadectwoMaturalne1.jpg> (30.05.2008). [обратно]

14. Подробни коментари на резултатите от матурата през 2006 г. вж. напр. във в. Dziennik, nr 70/11.07.2006, nr 71/12.07.2006 <http://www.dziennik.pl> (30.05.2008). [обратно]

15. В началото най-много беше критикувана системата на оценяване, напр. моделът за точкуване се смяташе за твърде раздробен, едностранен и поради това възпрепятстващ индивидуалната интерпретация на литературната творба. До голяма степен този проблем беше разрешен, като към критериите за оценяване беше прибавен още един - особени достойни за специална оценка качества на работата.

Често критикуван е и устният изпит по полски език, който според учениците не ги поставя в равни условия, тъй като по-добре ситуираните в социално положение ученици имат по-широк достъп до помощна литература, могат да се възползват от частни уроци и пр. Според учителите обаче източникът на този проблем се крие във факта, че в учебната програма не са предвидени часове за консултации с подготвящите се за устна презентация ученици <http://pl.wikipedia.org/wiki/Egzamin_ maturalny#Kontrowersje_i_krytyka> (30.05.2008). [обратно]

16. Едно от последните действия, свързано с промяна в процедурата на новата матура, е от страна на полския обществен защитник, който е внесъл пред Конституционния съд искане за отмяна на разпореждането, според което задължителният минимум от 30% точки е еднакъв и за двете нива - базовото и разширеното. В мотивацията на искането е залегнало твърдението, че постигането на задължителния минимум е по-трудно за постигане на разширеното ниво, а това поставя в неравностойно положение явяващите се на изпит. [обратно]

© Петър Сотиров, Анна Справка-Сотирова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2008, № 2
© Електронно списание LiterNet, 13.07.2008, № 7 (104)

Други публикации:
Български език и литература, 2008, № 2.