БЕЛАСИЦА

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Есеннозлатни лопени
никнат пред твоите залези.
Ветровете
              бели облаци
по небето високо търкалят.
Реките ти - бели змии
смучат гръдта ти
              зелено везана.
Струма с горчива вода мие
белите ти глезени...

Сляпа майко, бяла Беласица,
блага билка на моята рана,
дъждове те миха,
              отнасяха,
но коренът ти остана.
Под тебе - вити лозници.
Старци седят по балконите.
Беласица! - зърно от броеницата,
забравило да се отрони.
Детинство мое! Мое поднебие!
Синя птица над нашата къща.
Все заминавам...
              Но и след девет хребета
като ехо ти ме обгръщаш.
След тежки думи
              и друми прашни
очите ти - извори
              ме възкресяват.
Беласица! - мое наследство страшно,
Което на децата си ще оставя.

© Петър Караангов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Петър Караангов. Зимни недели. София, 1967.