* * *

web

ПОПАДНАХМЕ НА СТРАШЕН БУЛЕВАРД,
допуснахме градът да влезе във дома ни,
а бурята поканихме на чай следобеден -
изпихме го без думи.
Нощта прекарваме на кръстопът,
не си говорим -
преминаващи коли съсичат мислите ни
/тъй реват/,
а ние се споглеждаме -
с очи мълчим.
На жълти светлини се движим
в разбуден хаос от сигнали.
С очите си - блестящи дюли -
ритмично трепкат светофарите...
Когато в осем със вечерята
отваряме бутилка вино
потича кален мрак в покривката,
самотни червеи го пият...

СЪНУВАМЕ ЗЕЛЕНИ ОСТРОВИ,
слънца и причудливи птици
изрязваме грижливо с ножица
мечти от шарена хартия,
сънуваме...
Събудим ли се сутрин,
в очите ни трещят тролеите.
Снегът навявал е до съмване -
очите ни са топки ледени.
До късно вятърът вилнял е,
разпръснал е и сенките ни даже.
Сега останките ни са като в хамбар,
където житото до зрънце е изядено.

ОСЪМНАХМЕ НА СТРАШЕН БУЛЕВАРД
и вече не заключвахме вратите...
Градът проникна през стените.
Хлад.
Дъхът ти само
стопля ми
очите.