Надя Маджирова

web

В продължение на повече от шестдесет години Багряна неотклонно твори, запазвайки своята творческа индивидуалност и жизненост в многобройните си произведения, събрани в поредица от взискателно подготвени стихосбирки - „Вечната и святата“, „Звезда на моряка“, „Сърце човешко“, „Пет звезди“, „От бряг до бряг“. Нейният ярък поетически талант й дава възможност да изрази искрено и непосредствено богатия емоционален и духовен свят на страстна, търсеща и горда личност, на всеотдайна и бореща се за щастието си жена, неприемаща ограниченията на традиционните патриархални ценности. В образа на своята героиня тя въплъщава вълненията, поривите и мечтите на волната и дръзка жена, която въпреки своята слабост и уязвимост воюва за собствената истина, за правото да се отдаде изцяло на земната и пълнокръвна любов. Основните характеристики, станали емблематични за поетесата, произтичат от смелостта, с която тя интерпретира образа на жената и нейната любов. „Греховна“, но и „свята“ е песента на Елисавета Багряна, според Иван Мешеков, както греховен и свят е образът на нейната „вечна“ жена в творчеството й.

Багряна навлиза в българската поезия устремно и неочаквано и бележи новите й хоризонти през 20-те години на 20. век. Стиховете от първата й книга - „Вечната и святата“ - 1927 г., са един от най-ярките показатели на художествения прелом в нашата литература, отразяват големите психологически и естетически промени в европейската поезия от началото на миналия век. Те са част от процеса на духовно разкрепостяване и освобождаване на човешката личност, на вътрешното й сродяване със земята, с простора, с движението, със смелите емоционални обрати като контрапункт на символистичната естетика. У Багряна връзката с поетическия изказ на символизма би могла да се открие в първите й стихове единствено в класическата организация на строфата и в някои фигури, но в същността си поезията й е нетрадиционна, спонтанно емоционална, с ударни интонации и езическа екстазност, неприсъщи за поетиката на символистите. Това е до голяма степен и поезия самобитна за конкретната литературна епоха, в която си дават среща множество литературни школи. Ив. Мешеков проникновено ще открие, че с лириката си „Багряна за пръв път в нашата поезия“ проявява „стихийно-творческия дух на българката, закърмена с индивидуалистичния борчески дух на Пенчо Славейков, Яворов“, че сред „пролетната буря на социалните събития“ у нас след войните „нейната любовна лирика е разцъфтяла ябълкова пъпка“, защото това е една „по-човечна любов между половете“, в която се разкрива образът на „съвременната интелигентна българка, която живее със свои идеали, бори се за своята личност-образ, дълбоко национален, дълбоко общочовешки“ (Мешеков 1989:702-727).

Тези обобщаващи характеристики биха могли да послужат за основа, върху която да се изгради поредицата от уроци в последния клас на българското средно училище, посветени на голямата ни поетеса Елисавета Багряна. Както е известно, обучението по литература в гимназиалния етап следва логиката на художествения процес. В 11. и 12. клас традиционният историкотипологически подход се трансформира в проследяване на четири най-важни за българската литература тематични блока. За 12. клас водеща е темата „В търсене на индивидуални и универсални ценности“, която е подбрана въз основа на предвиденото учебно съдържание и е съобразена с Държавните образователни изисквания.

Със своите послания творчеството на Елисавета Багряна се вписва ярко в заложения тематичен кръг. Нейната поезия е явление, разкриващо органичната връзка между националните и европейските търсения, доказателство е как въз основа на индивидуалното емоционално преживяване и осъзнатите родови връзки може да се надмогне ограничеността на битието, за да се потърси в любовта и движението безкрайността на вечното, и как това оттласкване от затвореното пространство на националното дава онази вътрешна свобода и сила, която осигурява духовен полет и сливане с вечността. За това лирическата героиня гордо ще заяви, че е родна сестра на „вятъра, на водата и на виното“ („Стихии“), която се стреми да стигне „небето“ и „чайките волни“ („Моята песен“) и в същото време ще демонстрира своята неделима връзка с родното - „аз съм само щерка твоя вярна, // моя кръвна майчице-земя“ („Потомка“).

Предвидените в Програмата за държавен зрелостен изпит поетически произведения на Багряна - „Амазонка“, „Зов“, „Кукувица“, „Стихии“, „Потомка“, „Бретан“, „Моята песен“ и „Ръцете“ - са ключови нейни творби, които отразяват същностните особености на богатия й емоционално-идеен свят. Като се има предвид Учебната програма по литература за 12. клас (задължителна подготовка) и тази, която се отнася до задължителноизбираемата непрофилирана и задължителноизбираемата профилирана подготовка, вниманието се насочва главно към стихосбирката „Вечната и святата“ в задължителната подготовка, а трябва да се разгледат и представителни творби от „Сърце човешко“ и „Звезда на моряка“ в часовете за задължителноизбираема подготовка.

Стихотворенията на Багряна съдържат внушения, които осигуряват възможности за размисъл по зададения в Учебната програма тематичен блок. Учителят би могъл, естествено, да разшири кръга на разглежданите произведения в зависимост от своята логика в изграждане на системата от уроци или да се съобрази с личните предпочитания на своите ученици, особено в часовете за профилирана подготовка. По този начин той ще изпълни и изискванията, които поставя Учебната програма за 12. клас (Ядро: 3, Стандарт: 3 - „Извършва самостоятелен подбор на четива... Мотивира индивидуалния си читателски избор...“)

Урочната си работа преподавателят организира, като си поставя за цел да приобщи дванадесетокласниците към емоционалната сила на поезията на Багряна, да ги запознае със спецификата на нейния поетически свят и със своеобразното й място в нашата литература, както и да задълбочи уменията им за анализ на лирически текст и за създаване на устен и писмен интерпретационен текст по поставен проблем, свързан с нейното творчество. Осъществявайки тези цели, учителят доразвива социокултурните и литературните компетентности на учениците си, възможностите им да общуват с художествената творба и да създават текстове - изисквания, заложени от ДОИ в Учебната програма по български език и литература като ядра на учебното съдържание.

Овладяването на предвиденото учебно съдържание в рамките на Учебната програма и осъществяването на поставените цели изисква изграждането на система от уроци, обхващащи тематични кръгове и проблеми, чрез които би могло да се разгледа по-всеобхватно и задълбочено творчеството на поетесата. В същото време учителят трябва да потърси методи и средства, чрез които учениците емоционално да съпреживеят естетическата сила на представяната им лирика. Непосредственият изразителен прочит в клас или рецитацията на разглежданите творби е въздействаща форма за изграждане на отношение към поезията, дори за идентифициране с преживяванията на лирическата героиня. Интерес би могъл да предизвика встъпителният урок, чрез който вниманието се насочва към биографията и личността на Багряна, като се открои приносът на нейното творчество в българската литература.

Чрез обзорния урок, посветен на естетическите търсения на 20-те години на 20. век (Стандарт: 5, Ядро 1), и последвалите го уроци, в които се разглеждат представителни автори и произведения от този период, учениците трябва да усетят сложната полифоничност на времето, побрало като едновременно съжителстващи и отблъскващи се постсимволизма, експресионизма, диаболизма и други модернистични тенденции наред със социалната поезия (Стандарт: 4, Ядро: 2). Това е време на художествени експерименти и провокации, на търсене на нови средства и форми като израз на нравствената, обществената и духовната криза, обхванала човека, време на преосмисляне на ценностите, време, в което творецът се чувства длъжен да намери нови хоризонти за своя народ. В този съзидателен период за българската литература започва активният диалог на родното с европейските културни традиции, като водещ става принципът, че „изкуството е длъжно да бъде национално и все пак общочовешко“, изказан аксиоматично от Константин Гълабов като израз на идейните позиции на литературния кръг „Стрелец“.

Елисавета Багряна взривява етично-естетическите установености в българската поезия. Стиховете й са изповед на нравствено-житейската драма на интелигентната жена, която се противопоставя категорично на утвърдените порядки и в индивидуален бунт, с ренесансова сила се стреми да осъществи любовта си. Лириката на Багряна е сложен синтез от автобиографично начало с широко обобщение. Със смелостта на решението си да отхвърли спокойствието на брака и щастието на майчинството, колкото и добре да съзнава греховността на стореното, тя изявява една нова, нетрадиционна душевност, която определя гордото разкриване на човешкото сърце, своеобразното отстояване на себе си. Запознаването на учениците с биографичните факти, които са в основата на поетическия образ, става с помощта на книгата „Младостта на Багряна“ от Блага Димитрова и Йордан Василев (Димитрова, Василев 1975). Прочитът на стихотворенията от „Вечната и святата“ води до откритието, че Багряна, за разлика от своите съвременници през 20-те години на 20. век, не отразява социалната драма на епохата, нито представя определени модернистични школи, а е свързана с „основни моменти в психиката, в световъзприемането на съвременния човек и с големия антисимволистичен и антитрадиционен художествен и естетически прелом на епохата“ (Ликова 1979:210-267).

Навлизането в поетическия свят на Багряна би могло да се осъществи чрез изразителна рецитация на избрани от самите ученици творби и кратка мотивация на направения избор, след което да се пристъпи към анализ на художествения текст.

Предложената система от уроци е само един от вариантите, които учителят може да използва, организирайки и ръководейки учебния процес.

1. Обзорен встъпителен урок за личността и емоционалния свят на Елисавета Багряна

Урокът е въз основа на биографичен материал (подходящ в това отношение е предговорът на акад. Петър Динеков (Динеков 1968) към книга с избрани стихотворения от Багряна) и на изказвания на поетесата или на нейни съвременници по темата „Духовният свят на грешната и свята жена Багряна“. Задължително в този урок се търсят и лирическите проекции на Багряниния духовен свят в представителни творби като „Стихии“, „Амазонка“, „Зов“, „Вик“, „Видение“, „Кукувица“, „Моята песен“, „Потомка“ и в откъси от по-късната творба равносметка „Живота, който исках да бъде поема“. Анализът на образния свят на повечето от изредените творби насочва към разкрепостената индивидуалност и неспокойния и еманципиран дух на лирическата героиня, който говори не само за виталността на светоусещанията й, но и за едно ново, различно от установеното разбиране за свободата на жената, определящо нейната позиция на „нарушителка“, на грешница според утвърдените етични норми. Темата дава възможности и за размисъл върху противоречивостта в женската природа, за съвременния идеал за жена, дори за проследяване на развитието на идеала за жена през вековете въз основа на литературната компетентност на учениците. По предложените проблеми по-задълбочено би могло да се разсъждава в часовете за профилирана подготовка или след цялостното разглеждане творчеството на Багряна.

За мото на урока могат да послужат ключови стихове на Багряна: „Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната...“ („Стихии“) или „Аз искам само, само да обичам“ („Вик“).

Специално внимание в този урок трябва да се отдели на стихотворенията „Стихии“ и „Амазонка“, в които се оглежда непримиримата и страстна душа на лирическата героиня. В „Амазонка“ тя с опияняващо възторжено чувство разкрива своята оптимистична същност и мечти, свързани с усещането за безметежността на младостта и радостта от живота:

Вее утринна прохлада
в моето лице -
Аз съм млада, млада, млада
С огнено сърце.

Учениците могат да се насочат да наблюдават лексикални средства - за да разкрият силата на словото в творбата. Опиянението от младостта, устремът към непознатото тук се пораждат и от усещането за динамика, постигнато както чрез метафоричния образ на летящия вихрен кон, след който „песен светла се разплита“, така и чрез стихотворния ритъм и кръстосаните рими. Представата за простора - „пред очите ми цъфти // неогледен мир“ - създава внушение за щастие в реалното настояще. Повторението „млада“ в първата строфа изразява основния тон, а заглавието определено насочва към духовната същност на лирическата героиня. Незнайни кътчета крие от нея светът и тя се стреми към тях с цялото си сърце, вярвайки, че ще открие „извора лъчист... животворен, чист“.

Развихрена младост, неспокойствие, вътрешна освободеност и самочувствие извират и от една от най-емоционалните и ярки творби на Багряна - „Стихии“. Анализът трябва да разкрие метафоричната взаимовръзка между душевния свят на младата жена и природните сили, които неслучайно са пресъздадени в тяхната стихийност. Основният проблем, ръководещ учениците при тълкуването на текста, би могъл да бъде: „Как поетесата представя духовната същност на лирическата героиня?“ Наблюденията върху структурата на творбата, риторичната въпросителност на първите три строфи, синтактичният паралелизъм и анафоричното повторение „Можеш ли да спреш ти...“ недвусмислено водят до обобщаващия извод:

Как ще спреш ти мене - волната, скитницата,
непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?

За разкрепостения женски дух няма прегради, защото въплъщава природните сили, а те са вечни и несломими. Така естествено произтича идеята за вечното в жената. Същата идея намира ново смислово-емоционално решение в стихотворението „Вечната“.

2. Урок на тема „Любовта и свободата в поезията на Багряна“

Темата на урока е логически свързана с предходния урок и се обосновава на предвидените в Учебната програма творби. Преди всичко учениците трябва да си изяснят за каква свобода воюва лирическата героиня на Багряна и кое е първично за нейната духовност - свободата или любовта. С други думи, необходимо е да се уточни дали свободният дух предопределя смелостта, с която жената се противопоставя на ограниченията, наложени от бита, и търси всепоглъщащата любов като възможност за себереализация, или любовната страст подтиква вътрешните й духовни сили, за да преодолее преградите и да осъществи любовта си пълнокръвно. Проблемът, заложен в темата на урока, е дискусионен и вероятно би родил различни мнения, които ще изискват мотивация с художествения текст. При изясняването на темата е добре да се включи понятието „свобода“. (Ето как е обяснено то във философския речник: „Свобода, възможността човек да действа, както иска. С. е свобода на волята. Волята по своята същност е винаги свободна воля. В хода на западноевропейската история проблемът за свободата се е усложнявал, защото много мислители са се опитвали да изведат от същността на с. задължението на човека да не се възползва или да се възползва по определен начин само ограничено от с. си. Такова задължение обаче никога не може да последва от самата с. Тъкмо етиката трябва да предпостави една неограничена по своята същност с., за да може човек да бъде напълно отговорен за своите постъпки...“)

Работата по темата изисква наблюдения върху ключови текстове на Багряна, свързани с внушението за ограничения, несвободен свят на жената. Усещането за затвореност се постига чрез образите на преградите за волния й дух - вратите, ключалката, стаята, прозореца, решетката. В стихотворението „Зов“ лирическата героиня възкликва: „Аз съм тук зад три врати заключена // и прозореца ми е с решетка.“ Пространството се смалява, притиска и задушава в стаята, определена с епитетите „тясна, тъмна, ниска“ („Вик“). Този мотив е познат на учениците от поезията на символизма, но, за разлика от него, Багряна изгражда и контрапунктно внушение, чрез което разкрива несъвместимостта на ограниченото пространство с волната, жизнелюбива и млада душа на героинята. Според проникновеното изследване на Мешеков в цялата своя лирика поетесата разкрива „тоя трагически конфликт между битие и бит, ирационална природа и житейските условия на жената“. Нейната душа е сравнена с „волна птица“ („Зов“), с „чучулига“ („Вик“), тя притежава „две силни, две волни крила“ („Видение“). Метафоричните образи логично раждат идеята за летежа, който отвежда към непознатото, загадъчното, безкрайното и вечното в образа на жената. Излизането от затвореното пространство на подредения, но ограничен свят на обикновеното, всекидневно-битовото е жажда по „простор“ и „светлина“ - традиционни символи на свободата. Така се достига и до специфичния за Багряна начин за представяне на природата като естествена част от душевността на героинята. Невъзможността й да приеме и да се примири с ограниченията произтича от повика на цялата природа, персонифицирана и съзвучна на душевната й нагласа - „Пролетни са ветрове полъхнали, // чувам гласове призивно ясни“ („Зов“), „Вън ходи край къщи и пее отново // април, цветоносеца блед. // И дъха зелената пролет отрова, // по-сладка от вино и мед“ („Видение“). Копнежът за промяна е внушен и с мечтите видения от последното цитирано стихотворение. Те я преследват в мрачната стая с обагрените си очертания - „Видях аз морето - зелено и тъмно, // и белия кораб на път.“ Контрастните образи раждат емоционалния драматизъм на изказа и предизвикват спонтанен вик-зов за промяна (неслучайно две от творбите носят същите заглавия), който не търпи никакви възражения. Според Здравко Чолаков поезията на Багряна във „Вечната и святата“ е „императивна“ и безкомпромисно максималистична (Чолаков 1973:69-73). Това е поезия вик за пълноценен живот, за любов, за духовно извисяване и себеосъществяване - „Разтроши ключалките ръждясали! // Дай ми път през тъмни коридори!“ („Зов“).

Вечната борба на човека за щастие в тези творби е видяна през погледа на жената и този факт сам по себе си е новаторско явление за българката литература през 20-те години на 20. век, защото, както изтъква В. Стефанов в статията си „Вечност и святост в поезията на Багряна“ (Стефанов 1999:5-14), „в тази поезия става дума не толкова за еманципация на жената, а за еманципация на човешкия дух“.

Категоричността, с която лирическият Аз в тези стихотворения се бори за своето реално земно щастие като свободна личност няма нищо общо със символистичния блян за щастие. Коренно различна е и представата на героинята за любовта. Любовта не е спомен, нито копнеж по недостижимото, а е част от реалните човешки изживявания, тя съществува непосредствено и осезаемо в настоящето. Подобни съпоставки се налагат естествено и биха могли да се направят от учениците, особено на второ равнище, след предварително поставена изследователска задача. Необходимо е да се отбележат и особеностите в индивидуалния подход на поетесата в отстояването на любовта и свободата. Внушенията си тя постига не умозрително, а сетивно-емоционално, като същевременно се усеща философско осмисляне на живота и човешкото щастие.

Поезията на Багряна е апотеоз на любовта. На любовното преживяване лирическата героинята се отдава с цялата си същност, то е реализация на духовните й търсения, израз е на хармонията й със света и е извор на жизнелюбието й. „Аз обичам самата любов“ се изповядва тя. С любимия човек грешната жена на Багряна е готова да иде на края на света. За това най-велико чувство според поетесата си заслужава да нарушиш всички забрани и норми. Това е „безумие“, но и върховно щастие.

Ний тръгнахме, с очи разтворени и влажни,
да уловиме - сянката на любовта,
да спрем - на щастието кулите миражни!

(„Безумие“)

Жената в поезията на Багряна заговаря откровено и смело за щастието на любовта - „Да ослепеят очите ми - и двете, // да ме сполети навеки проклятие, // ако забравя някога това лято, // Антлантика и на Лайта бреговете“ (стихотворението „Бретан“). В това прекрасно лято на споделената любов са „зрими“ отпечатаните стъпки на двамата влюбени върху морските пясъци. Учениците трябва да насочат вниманието си към пространствено-времевите образи, които създават усещането за реалността на изживяното. В поезията на Багряна почти винаги размислите и преживяванията са поставени в конкретно място и време и са плод на определена ситуация. В стихотворението „Среща“ лирическата героиня разкрива преклонението си пред любимия, слял се в съзнанието й с пространството - „Изпълваше целия хоризонт, тъй голям ми се стори, // стъпил на брега, а косите в облаците горе“. Съществен проблем, около който могат да се съсредоточат размислите на учениците, е как образът на взаимността на чувствата превръща творбата в истински химн на любовта - „И когато ме съзря и вдигна ръцете си към мене - // искаше да обгърнеш сякаш цялата вселена...“ Грандиозността на тази среща придобива интимно-нежни очертания с „биенето на сърцето“ и сълзите в очите, породени от вълнението пред силата на обичта. Дванадесетокласниците неминуемо ще усетят императивната категоричност, с която жената заявява своето щастие във върховния миг на сливане - „и знай - никой досега не ме е прегърнал така, // никого до днес и аз не съм прегърнала - така“, за да изрази клетвено готовността си да приеме смъртта, но да запази радостта от изживяването.

Беглият анализ на няколко други, невключени в Учебната програма стихотворения ще даде възможност на учениците да открият как поетесата разкрива мъчителния път на отвоюване на свободата - стихотворението „Видение“; преживяната човешката болка за другия, нелюбимия - „Писмо“; или майчината мъка по изоставената рожба - „Майчина песен“. Въпреки страданието обаче лирическата героиня съзнава, че трябва да остане вярна на себе си и открито заявява своята греховност. Жена на крайностите и силните страсти, тя с езическа, самодивска стихия се хвърля в любовта, разкривайки динамиката на чувствата си - и е ту „безнадеждно и смъртно увлечена, ту „унизена и горко разкаяна“, но не се отказва докрай от всички емоционални превратности, защото иска да изживее живота си в цялата му пълнота и реалност. Единственото, с което не може да се примири никога, е обезличаването на любовта, превръщането на страстта в навик, в банално всекидневие. Затова тя отрича брака, който според нея умъртвява любовта и отнема трепета, възторзите, нежността, като съзнава цялата еретичност на своята позиция.

Тези идеи на Багряна намират чудесна интерпретация в стихотворението „Кукувица“, в което се съчетават „устойчивите черти на народния светоглед и бит с модерни психологически проекции“ (Стефанов 1999).

Неведнъж ти рекох и повторих:
не помагат билки и магии,
кой каквото иска да говори -
няма нивга аз гнездо да свия,
рожби румени да ти отгледам,
в къщи край огнището да шетам.
Мен ме е родила сякаш веда
И ме е прокобила несрета. -
Дай ми мене по света да скитам...

Изповедното стихотворение разкрива дълбоката същност на една жена, която се е отказала от традиционните битийни ценности на домашния уют, която дори се е отрекла от най-святото у жената - майчинството, за да осъществи своята жажда за движение и промяна - „по света да скитам“. Този факт изправя учениците пред проблема за различното, изключителното, което героинята противопоставя на „нормалното“, обикновеното. В творбата то е обяснено с намесата на митичния образ на ведата, който според народните представи е свързан със скритите, с ирационалните сили, които отклоняват човека от „правия път“ и по този начин го откъсват от околните, които трудно приемат другостта. Пагубната роля на ведите учениците добре познават от поемата на П. Р. Славейков „Изворът на Белоногата“. Но героинята от стихотворението „Кукувица“ не се плаши от самодивската си природа, която я обрича на самота - „А кога умра, сама, в чужбина, // кукувица-бродница ще стана“, защото тя я изпълва с вътрешна енергия, дава й порив за откривателство - „Моите очи се ненаглеждат, // моите уши се ненаслушват“; защото я дарява с радостта от усещането за вечното търсене - „И така живота ще премина // ненаситена, ненаживяна“.

В работата си върху това стихотворение дванадесетокласниците биха могли да изследват подбора на народно-разговорната лексика, диалогичната форма, множеството повторения на различни равнища, синтактичния паралелизъм, ритмиката - фигури, които осигуряват непринудеността, волността и убедителността на поетическия текст.

Анализът на стихотворението „Кукувица“ би могъл да изтъкне взаимовръзката с народнопесенната традиция. В стихотворения като „Песен“, „Даровете“, „Синеоката“, „Уроки“, „Младост“ учениците могат да открият епичността на народнопесенната традиция чрез разгърнатите сюжетни ситуации и други особености на поетиката. Тези наблюдения са най-подходящи за профилираните форми на обучение. Отделна тема за изследване в тези часове би могла да бъде „Багряна и фолклорът“ с проследяване на мотивите и поетиката в избрани стихотворения и народни песни. Работата върху тази страна от творчеството на поетесата ще доведе до извода, че Багряна търси корените на поривите и копнежите у модерния човек в народната душа. Този извод се задълбочава, когато вниманието се насочи към стихотворенията „Потомка“, „Стихии“, „Моята песен“.

Любовта в поезията на Багряна дава основание да се направи паралел с други автори, в чието творчество любовта е водещо чувство, например с Яворов и Дебелянов. Целта е да се открои индивидуалният глас на поетесата.

В края на работата по темата „Любовта и свободата в поезията на Багряна“ на учениците може да се постави за задача да направят писмен интерпретативен текст по същия проблем върху стихотворението „Зов“ (или друго посочено от учителя). По този начин ще се проверят способностите им за изграждане на текст и придобитите умения за спазване на книжовноезиковите норми, както и тяхната литературна компетентност. Вниманието при проверката и обсъждането на подобно писмено съчинение трябва да се насочи към уменията за интерпретация на текстовите послания в съответствие с поставения проблем. За да се оцени като убедителна, направената интерпретация задължително трябва да съдържа съотнасяне на проблема с ценностната система, характерна за културната епоха, както и изтъкване универсалните внушения на творбата. Ученикът трябва да е характеризирал жанровите и структурните особености, както и функцията на използваните тропи и фигури, на ритмиката в лирическия текст. Темите „Любовта и свободата в поезията на Багряна“ или „Чудото любов в поезията на Багряна“ биха могли да послужат и като заглавия за есета. За заглавия на есета по темата учениците могат да се обърнат и към ключови фрази от разглежданите поетически творби на Багряна.

3. Урок на тема „Родината и светът в поезията на Багряна“

В този урок най-успешно могат да се проследят новаторските идеи на Багряна за връзката между национално и общочовешко; принадлежността на поетесата към българските духовни корени; потребността й да надмогне ограничеността на родното в търсене на индивидуални и универсални ценности. Тематично урокът е логическо следствие от предходните теми и разглежданите в тях проблеми. Стремежът към самопознание и духовно разкрепостяване, развихреният порив към промяна, пътешествия и опознаване на нови светове стоят в основата на естетическите внушения на две от най-въздействащите творби на Багряна - „Потомка“ и „Моята песен“.

Идеята за родното е една от водещите в литературата ни от 20-те години на 20. век. Стихотворението „Потомка“ насочва към тази идея, но я осмисля по нов начин. Дванадесетокласниците биха могли самостоятелно или чрез насочващи въпроси на учителя да разчетат художествените значения на творбата (Ядро: 3, Стандарт: 2). Те трябва да открият в изповедта на героинята дилемата между нравствените проблеми и духовните противоречия, както и да тълкуват откъде произтичат решимостта, гордостта на потомката от нейната греховност. Лирическата героиня се опитва да обясни своята волна душа и учениците трябва да проникнат в нейната същност, като открият образите на родното, на предците и на общата „скитническа, непокорна кръв“. Гневното събуждане е началото на бунта срещу спокойствието, то ражда „греха ни пръв“, но и свободата. Мотивът за бягството, породено от непокорството на древната кръв, въвежда в свят на силни страсти и езическо опиянение, разкрит чрез устойчиви символи, типични за поетиката на Багряна - „конски бяг“, необхватни поля, вятър, волен глас. Началната антитеза, лексиката, в която се забелязва засилена глаголност - израз на богатството от преживявания и драматизъм (постигнат и чрез повтарящото се „може би“), постепенно въвеждат учениците в съкровения свят на героинята, която не иска опрощение, а разбиращо съпреживяване. Осмисляйки и последната строфа на стихотворението, те следва да си отговорят на въпроса, как в творбата се утвърждава идеята за пътя като начин за осъществяване на духовния устрем към свобода и по какъв начин родовата връзка прераства в единение на свободната личност със света.

Може би съм грешна и коварна,
може би сред път ще се сломя -
аз съм само щерка твоя вярна,
Моя кръвна майчице-земя.

Следването на родовата кръв осигурява верността към цялата природа, към която отправя своята изповед героинята на Багряна.

Като „песен-обобщение на духовния опит на поетесата“ определя В. Стефанов стихотворението „Моята песен“. В тази ярка лирическа творба Багряна изповядва своята принадлежност към родния свят, но и невъзможността си да остане в него - конфликт, разбираем за днешните млади хора. Учениците въз основа на своите познания за литературния ни процес могат по съпоставителен път да открият нетрадиционното в патриотичното чувство на поетесата, дълбоко свързана с националната съдба. Нейната песен за родината е „нечувана“, в нея са въплътени болката за трагизма на народа, оценката й за неговата противоречива и трудна съдба. Родината е ту „облак над мене надвесен“, ту „мед и вино“. Песента участ на този народ е „злокобно, сподавено-тиха“. Повтарящият се епитет „черен“, придружаващ дори географските наименования в тази „плодна, но тъжна безмерно“ земя, акцентира усещането за трагизъм. Но чувството за принадлежност към родината и обичта към нея не могат да спрат свободната воля на лирическата героиня в нейния стремеж да реализира себе си. В своята изповед тя внушава, че, без да е скъсала връзката с родното, е потърсила широкото пространство на всеобхватния свят - потребност, произтичаща от нейния търсачески, разкрепостен бунт срещу ограничеността на средата. Символ на идеята за обновлението, за духовните стремежи на една пълноценна съвременна личност е нейната воля за път, който „проправя оттук до небето пътека, // и сякаш се гони с чайките смели и волни“. Анализът на втората строфа дава възможност да се усети в образа на морската шир опиянението на героинята от постигнатата свобода, чрез която тя би могла да даде воля на своите способности и талант. Конкретното подчертаване на пространството - „там на открито“, е необходимо, за да се внуши как и къде може да се роди песента за родината. Реалното пътешествие в пространството на широкия свят се слива с идеята за духовното пътуване извисяване, към което тя смело тръгва въпреки трудностите. Това прозвучава с особена категоричност в края на творбата:

Вземи ме, лодкарьо, в своята ладия лека,
която не плашат вълните пенни и смолни,
по тях да направим една безкрайна пътека -
да стигнем небето, да стигнем чайките волни!

Урокът подготвя продуцирането на различни по жанр ученически съчинения - литературноинтерпретативни или есета.

Любовта, стремежът за превъзмогване на страданията, поривът за живот и себеутвърждаване предизвикват копнежа за полет, който се реализира в идеята за скитничеството, превърнала се в основен мотив и за стихосбирките „Звезда на моряка“ и „Сърце човешко“ (разглеждани в часовете за задължителноизбираема подготовка). Тук поетесата се докосва и до обществените проблеми, запазвайки все така своята виталност и обич към света. В нейния нов диалог с живота в тези творби има повече съмнения и болка, но и по-дълбоко вглеждане в смисъла на човешкото съществуване и убеждение за необходимостта от търсене на хармония и отпор на трудностите. Учениците трябва да бъдат насочени и към новаторските търсения в поетиката на тези творби, в които може да се забележи засилване на наративността, поява на белия стих, на публицистични елементи и др., които са отражение на новата конфликтност и драматизъм в изображението.

Учебните часове, посветени на творчеството на Багряна, приобщават учениците към богатия емоционален и интелектуален свят на една ярка поетеса, чиято свободолюбива и жизнена женска натура проправя пътека към висините на общочовешкото и вечното, утвърждавайки универсалните ценности на разкрепостения човешки дух.

ЛИТЕРАТУРА

Димитрова, Василев 1975: Бл. Димитрова, Й. Василев. Младостта на Багряна. София.

Динеков 1968: П. Динеков. Предговор. // Елисавета Багряна - избрани стихотворения. София.

Ликова 1979: Р. Ликова. История на българската литература - поети на 20-те години. София.

Мешеков 1989: Ив. Мешеков. Греховната и свята песен на Багряна. // Иван Мешеков. София.

Стефанов 1999: В. Стефанов. Вечност и святост в поезията на Багряна. Предговор. // Елисавета Багряна - поезия. София.

Чолаков 1973: Здр. Чолаков. Наблюдения върху поетиката на Елисавета Багряна. // Пламък, 8.

© Надя Маджирова, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 18. 05. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 4-5, 2002.