Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА СНЕГА

web

Валеше оня сняг през март
и през април валеше,
и виното, и пепелта
миришеха на сняг.
И аз пътувах през нощта,
и свещ една гореше,
когато стигнах умълчан
последния ти праг.

Погребахме те сутринта
във гробищата бели,
виелицата угаси
свещта, покри пръстта.
И се огледахме сами,
печално надживели
сърцето ти, което бе
единствено в света.

И твойто име се преля
в далечно име: мама...
Ти орис имаше на хляб,
на сол, на светлинка.
Сред мъртвите не си, но и
сред живите те няма.
В един четвъртък ти стоиш,
четвъртък със дъга.

Четвъртъкът е твоят ден.
Пазарските каруци
нахлуват с патладжан и лук,
със чер и ален грозд.
И над прехрипнали петли,
и над кобили куци
дъга от вчерашния дъжд
извива ясен мост.

Ах, колко есен е дошла!
Какво голямо злато!
Спокойствие и тишина,
и вятър осветен!
И ти приличаш на земя,
възвърната от лято,
и очарована стоиш,
прозряла своя ден.

Това е нашата съдба
във малките градчета.
На себе си подобни там
веднъж не сме били.
Все има нещо по-добро
от нашата несрета,
и все за други времена
душата ни боли.

Макар четвъртък със дъга
денят ти и да беше,
аз виждам угасени дни,
последния ти праг.
Валеше оня сняг през март
и през април валеше.
И виното, и пепелта
миришеха на сняг.

1963

 

 

© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2007, № 2 (87)