СТРАННИК

web

На Георги Константинов

От смътен блян, от смутен сън,
от пътища и небосводи
остана ми един смълчан
живот - прокоба неусетна.
Аз помня дълго дъждове,
мен мълния ще ме преброди,
когато повели смъртта
и моето сърце да светне.

И отдалеко озарен
сега разбирам участта си:
езикът ми е бил език
от сгромолясани камбани,
били очите ми очи
от свъсени иконостаси,
главата - череп изнурен
от костниците поругани.

Летят - прелитат дъждове
и каменният хляб - Балканът,
отсича моята троха,
но не за мене, не за мене...
И аз отивам с оня гръм,
в сърцето трепетно прихванат,
и съм спасен от друга смърт
заради гибел отредена.

1966

© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.02.2007, № 2 (87)