Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПОЕЗИЯ ЗА СОЗОПОЛ

web

1.

В Созопол уличките бяха
прокарани от просяк сляп,
с протегнати ръце от стряха
до стряха търсил къшей хляб.

А къщата ми бе зелена
от заливната светлина,
която бликаше в Елена
и в други женски имена.

И плесента зелена беше,
като просъхнал океан
заливаше фенери, мрежи,
параклис гръцки осиян.

Умираше градът от старост,
умираше от красота.
Славянка под вика на гларус
роди ме тука през нощта -

в часа на лунните сонати
и аргонавтските звезди.
Край сенките на непознати
и непризнати прадеди...

2.

Веднъж по прилива разпенен,
друг път по вятъра смълчан
че има музика за мене
усетих, и усетих там,

че някой по земята скита
несретен, но в заветен ден
човечеството във гранита
извайва го над прах и тлен.

Когато в старата ми къща
извира в полунощ съня,
аз, прероденият, се връщам
от фрески и от писмена.

Прераждането ми е просто,
и пътят ми изглежда лек -
на каменния полуостров
съм аз безкрайният човек.

Припламвам тука, тука стина
в заветния и кобен час.
Единствената ми родина
изглежда съм самият аз.

3.

Спасете моя град от старост
и от музейни красоти!
Пуснете с вдъхновена ярост
над него спътник да лети!

Града на слънцето постройте
със стрехите на моя град!
Зовете звездните порои
по името на моя град!

Духа му в акварели влейте,
и в алабастър! Да ехти,
с хармонички, цигулки, флейти
в надежди, пориви, мечти!

Носете го подобно цвете
към влюбени във вас жени!
Смокините му присадете
в прозорци, вратници, стени!

И нека в багри и съзвучия
Созопол да се възнесе!
Това е също революция!
Не с меч - със гълъб във ръце!

1959

 

 

© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2007, № 12 (97)