Никола Инджов

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАК

web

Есен идва отвсякъде.
Като спомен за цвете идва.
Много тихи неща
в погледа ще се повторят.
Искам сняг на Балкана високо.
Искам ясност в ума.
Минзухар - в шепата осеверена.
А над пътищата летят жерави...

Като спомен за цвете идва
Есента. Всяка страна е цвете.
Ти говориш Холандия, аз - лале.
Ти сънуваш Испания, аз - карамфил.
И запомних така Финландия
като лилия на снега през август.

Много тихи неща
като прилеп и плавен вятър витаят,
Като пепел от Хирошима се утаяват в кръвта.
Стронций в пулса ечи. Избухва
рак в сегашните градове.
И полудяват
изследователите на рака.

В погледа ще се повторят
смъртни одър, шпаги с отровен връх,
атентати, Гестапо.
Есента се превръща на рак.

Искам сняг на Балкана високо!
В бяла люлка вихрушка да ме люлее!
Сняг - на дланта!
Сняг - на плещите!
Към селце да вървя през виелица
и да стигна среднощ.

Искам ясност в ума!
На софрата да седна и вино
с дъх на дюля и цвят на памид да отпия.
Искам дума добра!
Искам да видя мама,
когато бе трийсетгодишна!
От умиращите си тръгвам,
но от живеещите си отивам.

Минзухар в шепата осеверена донесох.
Есен идва отвсякъде.
Рак
идва.

А над пътищата летят жерави...

1969