Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАЛКА ПОЕМА

web

На Калин Донков

Ти ястреба ми покажи,
а чучулигата я гледам.
Тя се надига от сърцето
на странника, но за беда
тук есента мени крилете -
и ястребът полита редом
до керванджийската звезда.

Минава някой в есента
с очи от ястреба избрани,
с омачкана от вятър риза,
с разсипан от усмивка глас.
Тук имало е чучулига -
и затова ще има странник.
А странникът - това съм аз.

Не знам отдавна ли вървя,
не знам и пътят накъде е,
но бъдещето виждам, виждам,
че надделели смут и страх,
сега умират тези хора,
които ще ме надживеят.
Тъй странствах аз и тъй прозрях.

Сега умират... На един
до лакти срязаха ръцете,
с часовника и със компаса,
разнасяха ги по града
на младостта му. И ръцете
тиктакаха там с пулса сетен -
последен удар свобода!

А други в кратера димящ
захвърлиха - и в ден, когато
подземни вихрища разтварят
земята като мавзолей,
изригват кости овъглени
по склоновете полегати
и лава в черепите тлей...

Кой иска странник за другар?
Все не навреме той пристига,
все с думи някакви говори,
а с думи някакви мълчи.
И както се мотай на прага
не спомена за чучулига,
а ястреб носи във очи.

Това е всичко за света,
което странникът научи.
Сега през есента минавам
усмихнат и усамотен.
Ти покажи ми чучулига,
а ястребът за всеки случай
аз виждам да лети над мен!

1985

 

 

© Никола Инджов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.12.2007, № 12 (97)