БРАЗИЛСКА МЕЛОДИЯ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Под моста Алмандарес
на мраморния дансинг
бразилска боса нова
танцувахме, и там
японци акробати
и негри тромпетисти
запомниха червения ти шал.

Така започна всичко.
Разказваха ми после,
че са видели твоя
червен блуждаещ шал
в Кохимар или нейде
по Кинта авенида,
а сигурно било е в Санта Фе.

Голяма е Хавана -
отвръщах и замлъквах,
защото бях със тебе
навсякъде, дори
във стаята, където
прозореца разсъмващ
закривахме с червения ти шал.

Какво дъждовно лято
със тебе преживяхме.
Гласът ти оттогава
прилича ми на дъжд.
ний бяхме чуждоземци
и мислехме, че може
родина да ни бъде любовта.

На тропика отчаян
Сънувах снегопади,
събуждах се и виждах
как твоето лице
отишло е далече -
в цъфтежа на кафето,
в големия разлив на Парана.

Представих си как редом
с хамали и студенти
вървиш през полицейски
кордони в месец май.
И как трептиш във боя
като испанска шпага
извадена от ножницата с вик.

О, тоя майски грохот,
утихнал във погрома -
той разлюля сърцето
на континента. Ти
във погледа на Рио
остави за надежда
червения бунтовнически шал.

В моторницата после
той светна като знаме,
което се спасява,
за да се върне пак.
На двадесет години
ти стана емигрантка.
Сънуваше Бразилия до мен.

Ти казваше, че тя е
земя една безкрайна,
сестра на океана,
но в моето сърце
Бразилия за мене
бе ти, такава малка,
загърната в червения си шал.

Отиде си. Не зная
къде те призоваха
суровите закони
на твоята земя.
Зеленоока моя,
Бразилия самотна,
най-милата чужбина на света.

Под моста Алмендарес,
на мраморния дансинг,
бразилска боса нова
остана да звучи.
Японци акробати
и негри тромпетисти,
видяхте ли червения й шал?

Мълчат. И те не знаят.
Животът продължава.
Не може да ни бъде
родина любовта.
Сега по мойте дрехи
намирам ненадейно
отронени ресни от шал червен.

1968

© Никола Инджов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.11.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Никола Инджов. Вечерна ръкавица. София, 1967.