Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мартин Златев

web

Сини бонбонки за момченцето, розови бонбонки за момиченцето. “Скъпи мой, къде са ми очилата?”, гласът на съпругата, умилкващ се около съпруга. Усмивка. “Не знам, скъпа моя!” Усмивка. “Може би си ги забравила в кухнята!” Усмивка. “Да, ще проверя!” “Ах, да, намерих ги! Тук на масата! Вие мои очила с пластмасови червени рамки; един диоптер вляво, едно цяло и пет диоптера вдясно далекогледство! Как можах да ви забравя!” Усмивки, усмивки, усмивки… в дом с газирана минерална вода от чешмите, големи прозорци за много слънчева светлина; трици за закуска (полезни за червата); усмихнати снимки на полицата над камината, избелваща паста за зъби; “деца, къде искате да отидем тази година на почивка!”; градина с трева, веранда без трева, но с косачка за трева, препариран бухал в трапезарията (“ха, сега каква история имам да ви разкажа!”); облаци като памук; небе като коприна.

Всички се събират за вечеря. Салата от рапица, телевизия с романтика, комедия и дивия живот в Африка. “Какви са тези странни животни по телевизията, мамо?!?” “О, това са жирафи, имат петна по козинката и дълъг врат, за да виждат надалече?” “Хайде да си вземем един жифар вкъщи!” Усмивки, усмивки, усмивки. Весело намигване колко са умни децата ни. “Ще ми помогнеш ли за влакчето, тате?”. “Разбира се, сине мой!” “Първата ми менструация, мамо!” “Разбира се, дъще моя!” Рождени дни с балони, торта, свещи, Великден с яйца, Коледа с елха, светлинки на елхата, подаръци под елхата, усмивки пред елхата.

Обитатели на дом, чиито глави са изпълнени с представи за рая като цветен анимационен филм, в който душите са се излегнали върху розов захарен памук, пият нектар и ядат меденки; вечна дискотека, в която не се изморяваш и в която всеки танцува на своята музика.

Нищо не ми трябва повече.

Щастието да чуруликаш като лимоненожълтото канарче в кафеза срещу препариния бухал в трапезарията.

 

 

© Мартин Златев, 2003
© Издателство LiterNet, 15. 07. 2003

=============================
Първо издание, електронно.

Текстът печели второ място на конкурса за кратка проза на Erunsmagazine и LiterNet 2003.