Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ВАНЕСА

web

вчера обръснах главата
и сега галя жълтата пластмасова кожа на темето
разтривам я
(грапавините ме правят мек)

очите й са сиамски
тесни бадеми,
през които наднича дръпната усмивка

питам я дали е японка,
не отговаря

обичам, когато си играе с портокалите
търкалянето им по пода
и после в ръцете й
тежкото им уморено дишане
през широки оранжeви пори

обядваме в 12.30
вечеряме в 21.00
храним се изправено
с хартиени прибори
и картонени чинии
металът може да й навреди

храни се малко и това ме притеснява

закусваме тост
с черен чай и мляко
закусваме, когато станем
понякога след обяд

през нощта правим любов

ръцете й са тънки и дълги
поставям ги върху гърба си, докато
прониквам в найлоновата й вагина,
намазана с гел,
свършвам и
я занасям на ръце в банята
спермата изглежда красиво в тялото й,
подрязвам
космите по пубиса и подмишниците,
целувам я за лека нощ
и затварям клепачите й

следобед чета вестника си на балкона
а тя гледа навън
и се страхува от височината
и от цигари, игли и
остри неща, които стърчат от столовете

спомням си, че веднъж
някой звънна на вратата ми и продължи да звъни,
в паниката си трябваше да изпусна въздуха от тялото,
сгърчи се
сгънах го и го прибрах в чекмеджето под чорапите.

беше грешка,
объркали етажа,
после пак я надух,
в тялото зациркулира
въглеродният диоксид от дробовете ми.

 

 

© Мартин Златев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.11.2004, № 11 (60)