* * *

web

Прекършвам се понякога под тежестта на незнанието,
Запълзявам сизифски в локви от невежество; бавно
И хрипкаво вдишвам праха по паяжините готови истини;
Но ето пак, задушавам се, нов пристъп
От видения за онова море с три лунни пътеки
И лодката кристална, и лицата, и очите.
Стената, която ме отделя от покоя на отговорите
И тяхната невротична категоричност,
Непоклатимо се е подпряла на мечтите ми.
Бягат сълзите по кървавите пътеки от челото бликнали,
Бягат мислите несръчни - заклинание търся да ги нареди,
Бягат сънищата ми и открадват частица истина,
Бягам аз от себе си, към себе си, поради
Себе си в невежествен стремеж към всичкото.