МИКРОФОНИЯ

web

Обаждаш се изневиделица
(вече бях те забравила)
и казваш, че винаги си ме обичал,
не някаква си представа,
а мен самата, във всяка ситуация.
Смея се глуповато, леко небрежно
с апломб на приятелско
потупване по рамото.
И виждам в периферията
на мойто състояние
как се отдалечавам,
изплъзвам се като хвърчило
от лапите на вятъра
и това, което не ме убива,
ме изсмуква от кожата
ми като скарида -
кралска, от скъпите,
не обикновена и дребна,
морски дар от сергия в Несебър.
"Обичам те", а аз съм гола и весела.
И на теб така по-добре ти е
между телефона и шестата бира.
"Хайде прибирай се.
Приятна вечер."