Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
LORANDO
web
Плача и се пречиствам,
а чистото, което остава,
е празнота, вакуумно нищо,
нито зърно, нито плява
из хамбарите
божествен замисъл.
Плача и се обезсмислям,
като акварел потичам
по стъклото на дните,
които разлистваш
с очакване.
Мен там ме няма.
Просто всичко
изплаквам.
© Милена Вълканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.02.2007, № 2 (87)
|