ОТНЕТОТО, ЗАГУБЕНОТО И ЗАБРАВЕНОТО

Момчил Танчев

web

...А аз бях този, който диреше отнетото, загубеното и забравеното. Аз бях този, който скиташе без път по сипеи и пустини, и се оглеждаше не толкова за отровна змия в краката си, колкото за това, което не му беше дадено. Аз знаех, че няма да го намеря, но продължавах да търся. Знаех, че дори и да го намеря, няма да мога да го позная, нито да знам как да го използвам - толкова отдавна бе загубено то за мен и толкова малко изобщо се говореше за него. И въпреки че не го намирах, не се изморявах да го диря, както змия дебне своята жертва, защото без това, което търсех, не можех да направя нищо така, както ми се искаше. Не можех и да помисля да се откажа, защото търсенето се бе превърнало в мой единствен избор - без да съм си върнал отнетото, не можех да стигна там, накъдето исках; без него дори не можех да разбера в коя посока да тръгна. Затова собствено се извърнах от пътя - не бих могъл да съществувам по друг начин.

Никой не върви там, където вървях аз, а и дори понякога някой да тръгне, то не е за дълго. Стигнал доникъде, той се връща.

© Момчил Танчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2004, № 6 (55)