Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДИН МОЦАРТ

Момчил Танчев

web

В квартала, в който живея, няма особено много красиви неща. Даже са много малко. До степен, че често се чудя дали не съм ослепял за красотата. В квартала ми обаче живее един малък Моцарт. Той всъщност обича да обикаля света, така ми се струва, и да раздава изкуството си на ценители. Но шест месеца от годината се скрива от суетата и потъва напълно в музиката си. Наистина, кой би се сетил, че по това време живее в квартал на бедняци и престъпници? Ако не обичах да спя на отворен прозорец, никога не бих чул вълшебните звуци, които издава малкото му пиано. Толкова тихо свири той. Слушам го със затворени очи, защото не можеш да съзерцаваш един Моцарт в квартал, който е прекалено грозен. Почти съм сигурен, че и той свири със затворени очи. Понякога заспивам и тогава сънувам хубави неща, и знам в съня си, че той продължава да свири. Така е защото, когато се будя от кошмар, той вече е спрял да свири.

Музиката, която чувам, не прилича на нищо, което съм слушал. Като че ли нотите му са подредени на непознат език и аз не разбирам какви са емоциите вложени в тях, но продължавам да се вслушвам и да си представям. Също като врабчето, което не разбира песента на славея, но притихва, когато я чуе.

Малкият Моцарт живее някъде под мен, а това значи на първия или на втория етаж. Чудя се защо ли му е необходимо да се скрие от света и да се затвори съвсем сам.

Една вечер слязох да го послушам отблизо. Когато се приближих, тихата музика спря.

Не трябваше да пристъпям още, защото от върбата уплашено излетя малка сива птичка…

Уви, тази нощ щях да сънувам кошмар.

 

 

© Момчил Танчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.06.2004, № 6 (55)