Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДЯДО ИВАН И КРАСТАВИЧЕТО

Момчил Танчев

web

Дядо Иван бе разсилен в едно заведение, което обичах да посещавам. В продължение на месеци за мен той беше един мълчалив и малко странен старец. Виждах го и по улиците на София. Определено правеше впечатление този човек. Винаги непривично забързан за възрастта си, по-намусен и от времето, този особен актьор на сцената на живота носеше послания, трудни за разгадаване.

На мен това ми се отдаде след неприятен случай, на който нямах възможността да присъствам. Прекалила с алкохолното опиянение, компания го бе наругала грубо и макар че не му личеше външно, този чувствителен човек бе доста угнетен. Оказа се на масата, на която приказвах с друг редовен посетител. Успях да докажа на дело, че "две топли думи отварят и най-тежките врати". Сближихме се и започна да ми разказва истории от живота си, като вметваше тук-там някой по-така чалъм. Запомнил съм този за приготвяне на ракията. В шишето се пъха малък пресен корнишон, не по-голям от кутре. Питието е станало, ако зеленчукът започне да поема течността и да расте на ширина и дължина. Следва чупене на гърлото на бутилката и преливане на течността в нов съд.

- Но внимание с краставичето - добави с едва доловимо намигане дядо Иван - да не стане беля. За да не се отровиш, трябва да го хапваш обилно със сланина.

- Чак да се отровиш не можеш - веднага се намеси Жорето, през който по собствените му думи "що педерасти и що курви бяха минали". - Най-много да се нафиркаш.

Дядо Иван стана, без да предупреди, да си гледа работата и ние с бившия режисьор в Димитровградския театър и сегашен готвач в съмнителни заведения продължихме да обсъждаме един мой неуспял да пробие редакторската барикада разказ, в стил възрожденски дидактизъм. Скоро ни писна, защото разказът действително беше безобразен, и продължихме да обсъждаме клиентите.

- Твои колеги доктори са ми казвали, че педераси ставали тея, на които като малки им пъхали в дупето свещички.

- По тая логика и аз трябва да стана педераст... Аз имам друга теория, но нея ще опиша в някой друг разказ. Може с него да спечеля оня конкурс, дето дават като награда 10 дни почивка в Англия.

- Той, победителят, вече е набелязан, не бой се.

- Добре де, ако през теб са минали толкова педераси, ти как си се опазил да не станеш педерас?

- Идиот!

- Извинявай, чичо Жоре - казах с искрено разкаяние. - Просто исках да уточня понятията за себе си.

- Педерас! Здравейте! - каза той с коренно различен тон на свой познат, който влизаше. - Виждаш ли го тоя? - по-тихо, към мен. - Тоя колко млади момиченца е излъгал. Как е положението?

- Помагам на една млада поетеса.

- Оправи я. Ако не чукаш, ще ти го начукат.

- Какво да кажат жените по тоя въпрос? - опитах се да кажа и аз нещо умно.

- Те най-добре знаят защо - отговори злодеят и се зае с поетесата, която тъкмо влизаше.

- Каменица! - с възторг отбеляза Жорето, но това, което тайно преля в чашата от кафето, си беше чиста грозданка.

За радост, дядо Иван отново седна до нас, чул края на разговора.

- Как е? - усмихнат, с мъдри очи.

- Чакам да ме изчукат.

- Абе, остави ги ти днешните българи. Те са менте-хора. Мента за корем. Цигани ако хванат да бият един българин, другите двама ще се разбягат.

- А и в наше време всеки се прави на чужденец: я, германец, я французин, я англичанин - заключи настоящият готвач и бивш режисьор Жорето.

На следващия ден трябваше да замина за Боровец и напуснах заведението с неприятното предчувствие, че няма да изкарам добре.

 

 

© Момчил Танчев, 2003
© Издателство LiterNet, 03. 06. 2003

=============================
Първо издание, електронно.