Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРИЗЕМЯВАНЕ

Младен Станев

web

Усетих пълната сила на стихията - бедствието, покосило умерено-континенталната ни страна.

Отдавна трябваше да се случи нещо, което да ме принуди да приема реалността такава, каквато е, а не да се нося в собствените си представи за нея. И то се случи. Породи го простосмъртното ми желание след работа, прибирайки се към дома, да похапна скромно вегетарианска храна. Минах покрай дюнерджийницата на ъгъла, с гордост устоях на ароматните пикантии в менюто, и си поръчах порция картофки. Търпеливо изчаках да ми ги сложат в кофичка, да увият виличката в салфетка и любезно да ми се усмихнат. Поех усмивката от момичето на щанда, насочих я към придобивката си и уверено закрачих към дома. Отместих се от тротоара, за да заобиколя огромна планина сняг, натрупана от чистещите входа на една сграда, стъпих на заледената улица и взех вилицата в правилната ръка. С първата хапка в устата ми се разнесе насладата от топлите парченца, изпържени с любов и добрина във фритюрника, а ароматът им направо ме понесе нагоре... И както често се случва в такива моменти - оказах се не в небесата, а на земята. Само миг - и вече виждах тъмните силуети на птици с хищни клюнове да пристъпват към мен, а недоостърганият лед да се опитва да прониква в устата ми. Не, казах си - няма да се дам. Поне не сега. Бавно възвърнах координацията и усещането за тялото си, и се надигнах. Десетките наобиколили ме гарвани и лешояди изгубиха мощта и величието си и се превърнаха във врабци, които изплашено се пръснаха във всички посоки с картофче в човките си; ледът отстъпи от лицето ми, дори успях да видя и чуя недоволното пуфтене на съвестна гражданка, идеща насреща по пътя, на която се наложи да ме заобикаля. Последен изчезна величественият вкус на пържените картофки, които така и не знам дали успях да преглътна, и постепенно се замени от усещането за болка в коляното.

Така е, сигурно е някакво възмездие, като се замисля - а има за какво. За това например, че постоянно критикувам управляващите, опозицията, и техните врагове; че се надсмивам над веганите, лакомите, неграмотните, нехетеросексуалните...

И от всичко ми остана изводът - човек като падне, вижда и лесно оценява пропуснатите възможности, които доскоро е държал в ръце. Дори да са във вид на малки, топли и ухаещи пържени картофки.

 

 

© Младен Станев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.03.2018, № 3 (220)