Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

КОПНЕЖЪТ ПО СВЕТЛИНА И ЩАСТИЕ КАТО ИЗВОР НА ГНЯВ В "НИЙ" ОТ ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Миряна Пенева

web

Поезията на Христо Смирненски разкрива света като несъвършен, греховен и позорен. В него човек не живее, а жалко съществува. Лирическият герой на твореца съзнава необходимостта от разрушаването на стария свят и сътворяването на нов, хармоничен свят, свят на красота и истински живот. Това рушене не може да стане просто така - без причина, без присъда. Тази присъда се реализира в гнева на хората, пожелали светлина и щастие. Опозицията между техния копнеж и действителността и най-вече невъзможността на този копнеж раждат в човешките души гняв. Но той не е разрушителен. Напротив, има достатъчно градивна сила, за да изгради нов, светъл и щастлив свят. Този гняв би могъл да се разглежда като разрушителен само в аспекта му на присъда и оттам - унищожител на стария свят. Но дори в този случай той си остава положителен по знак.

В стихотворението "Ний" лирическият герой се изявява не като "аз", а се слива в "ние". Той се извисява от гордия трагичен протест на самотната, бунтуваща се личност до единението с другите, с "ние"-то, защото за осъществяването на идеите, които внушава Христо Смирненски, е необходима широка подкрепа. Освен това по този начин се показва градивната сила на множеството и текстът става по-достъпен, по-близък до хората. Достъпността на творбата се постига и чрез спецификата на художествената й реализация. За да изведе ясно идеите си, за да бъдат те разбираеми за всички, Христо Смирненски използва както утвърдени в родната традиция образи, така и универсални митологични символи.

Поетът тръгва от познат за българската аудитория модел, разгърнат от Неофит Бозвели в средата на XIX век, според който родината се мисли като майка ("Мати Болгария"), а поданиците - като нейни синове. Принципите за йерархическата организация, присъщи на държавността, тук отстъпват място на съкровено-близките отношения в семейството. Основавайки се на този модел, Христо Смирненски изобразява нелогичната, неестествена ситуация - "Ний всички сме деца на майката земя, / но чужда е за нас кърмящата й гръд". В това е ключът на конфликта между нея - "майката земя", и "ний, бедните деца". Проблемите, които по-нататък поставя поетът, тяхната мащабност, определят обръщането на текста към митологията, защото само митологията разглежда проблеми като края на света и раждането на друг свят. Друга близост с митологията е характерът на текста. Също като в митологичните текстове, поетичната творба обяснява (1) защо ще трябва да умре старият свят и (2) как ще се роди новият. Два въпроса, при отговора на които Христо Смирненски насочва и към смисловия потенциал, носен от образа на Иисус Христос. Алюзия за пътя на Божия Син към Голгота и кръстните Му мъки са страданието на "бедните деца", проливаните от тях "сълзи и кървав пот", приведените им чела - "със трънени венци". Жертвата на Спасителя се успоредява със себежертването в името на по-добро бъдеще - "в боен ред сред робската тъма / възбунени вълни издигат се със рев". А идеята за Възкресението Христово се оказва възкресение в един по-добър свят - "а майката земя възсепва се сама".

Контрастът между злото, греховно "днес" и светлото, хармонично "утре" се изгражда чрез опозициите "земя-мащеха - земя-майка", "лъчи - тъма", "омраза - любов", "живот - смърт". Тук се ражда копнежът по "утре", но тук се вижда и неговата невъзможност. Важно е да се отбележи, че за постигане на копнежа по светлина и щастие трябва да се преобърне митологичният модел "Сътворение - Съден ден - Апокалипсис", за да стане "Съден ден - Апокалипсис - Сътворение". Това е така, защото според християнската представа времето е линейно (има начало - Сътворението, и край - Апокалипсиса), а от двете страни на "отсечката" време (преди Сътворението и след Апокалипсиса) е безвремие, безкрайност, т.е. хаос. Съгласно идеята, която прокарва Христо Смирненски, в душите на хората извира гневът, който ще осъди настоящата действителност (настъпва съдният ден). Гневът, който ще разруши злото "днес" (това е апокалипсисът на несправедливия свят) и ще сътвори светлото бъдеще (мечтаното ново сътворение).

Контрастът между "утре" и "днес" е изведен и чрез оксиморона "бледи смъртници - родени за живот". Идеята е същата - за да се освободим от смъртта "днес", трябва да постигнем "утре"-то. Този оксиморон в текста внушава още, че трябва да оставим цялата си същност в настоящето и да станем нови хора, за да постигнем светлото бъдеще. Идеята за промяна първо в човека е продължена и в "Юноша" (необходимо е човек да премине няколко етапа на себеразвитие, за да се утвърди като демиург, като строител на собствената си съдба), и в "Стария музикант" (там идеята е, че в човешкото сърце трябва да се роди състраданието). Промяната в самите хора е необходима и за да се унищожи идолопоклонничеството пред "Златний телец" ("Юноша"), защото корените му са именно вътре в човека.

За да убеди за пореден път хората, че когато са заедно, когато са "ние", те могат да постигнат светло бъдеще, Христо Смирненски вгражда това "ний" в градацията "стенещи вълни" - "огнени вълни" - "възбунени вълни". Тази растяща градация разкрива прехода у самите хора и мощта, с която набират своя гняв, роден от техните светли копнежи. Кулминацията на текста следва именно след тази градирана скрита мощ на "ние"-то и се явява своеобразен резултат от нея. Този върхов момент е ясно изреченото: "И ние сме деца на майката земя!"

Този последен, финален стих е може би цел, оправдание и резултат от идеите на Христо Смирненски. Това е програмата им. Тези думи са израз на копнеж по свободното им изричане в един светъл, чист, красив, хармоничен свят, изграден от "ние"-то, реализиран чрез отрицание и разрушение на непродуктивното зло на стария свят.

 

 

© Миряна Пенева, 2003
© Издателство LiterNet, 25. 05. 2003

=============================
Първо издание, електронно.
Публикация В: “Годишник 2003 на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” - Варна", Варна, 2003.