АСПЕКТИ НА АЛИЕНАЦИЯТА В "СЕНКИ" НА П. К. ЯВОРОВ

Мая Панайотова

web

Истинският трагически поет - това е П. К. Яворов в българската литература. Националист, революционер, търсач на метафизичното и мистичното - няма значение - при всяка една от тези роли на П. К. Яворов се проявява дълбоко закодираното у него трагическо светоусещане за противоречивостта на явленията. Измъчван от “Свръхземните въпроси,/ които никой век не разреши” (“Маска”), поетът, както се вижда и в стихотворението “Сенки”, трескаво се опитва да намери смисъла на човешкото битие. На открития, по думите на Вл. Соловьов, “проявен логос”, но и на абсолюта като “скрит логос”.

Това е особена мисия, която си поставя П. К. Яворов; познание, пътят към което е труден. И то не само заради усещането за невъзможност този път да бъде извървян. Трудността на пътя произтича от факта, че в движението по него, в изстрадването на истината и досега с прозренията за дълбинната същност на нещата, Азът се отчуждава от хората. Защото метафизичното познание върви ръка за ръка със самовглъбяването и самотата, която е естествено следствие от това търсене на смисъла на битието. Усамотявайки се, дирейки съвършеното, П. К. Яворов неведнъж се докосва до идеята на Ницше за свръхчовека. Идея, според която “човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато”. Той е “мост, а не цел”, а също и “въже, опнато между звяра и свръхчовека - въже над пропаст”. Според Ницше съвършенството е възможно тук, на земята, но то е свързано с преоценка на всички ценности, с аристократическа затвореност на духа и отдаденост на културата, а не на гражданско-публичното пространство.

Това разбиране - че отговорите не са някъде навън, във видимия свят, а са скрити “вътре” в сърцето на всеки човек, заляга в основата на идеологията на кръга “Мисъл”, в който П. К. Яворов е основно действащо лице. Още в “Песен на песента ми” поетът споделя, че няма истини и лъжи, добро и зло, Бог и дявол - няма нищо, което да е “вън” от човека. Той внушава, че цялата вселена се съдържа “вътре” в индивида и никой друг не може да отвори сърцето му - “кивот”, където лежат скрижалите на същинското познание за света. За да прозре във великата тайна, да проникне в “отвъдната” истина, за човека е необходимо да навлезе в опасна игра със самия себе си. Макар да не е сигурно, че и тогава ще открие жадуваното познание.

Именно тази игра със себе си, водеща към отчуждението на Аза от реалния свят, се проявява в стихотворението “Сенки”. Една творба, която разкрива идеята за липсата на смисъл в търсенето на смисъла. Тя е израз на разочарование, невяра, че умозрително би могло да се съгради някаква нова действителност. Нещо, което е невъзможно, защото Азът се опитва да постигне метафизичното чрез собствените си представи за него.

В “Сенки” П. К. Яворов визира мита на Платон за сенките в пещерата, но влага в него твърде различен смисъл. Яворовите сенки са “сенки на нощта” - те са израз на едно построение, в което липсват следи от материалната действителност. Очертанията на реалното пространство губят смисъла и функционалността си. Физическото присъствие на образите се стопява, отстъпвайки място на безплътността - те са само “сянката на мъж и сянка на жена”. Оттук нататък, каквото и да прави лирическият Аз, то ще е дълбоко субективно. Знанието на философа няма да е висшето познание; то ще се превърне в окована в незнание нищета. И това, което ще следва от опита му да се извиси в безбрежието на вечното, е единствено самотата. Жестока самота, произтичаща от невъзможността нито да получи свещените скрижали, нито да се върне към уюта на незнанието и безразличието.

За да обясни света, Платон използва сенки в пещера. Но неговите сенки обясняват битието като независимо от човека, те са проекции на светлината. Светлината, като символ на знанието и доброто, действително е в състояние да обясни живота на персонажа от мита. Докато Яворовите сенки се появяват в “На тъмна нощ часът”. Нощта в поезията на П. К. Яворов е основен символ - израз на непрозирните тайни на света. Тя е среда на живот на всеки човек. Затова тези сенки не може да са друго, освен това, което ние искаме да видим; те са неистински. Лирическият говорител всъщност знае, че наблюдава собствената си представа за това, какво е светът. Чрез него поетът налага идеята за абсолюта в света.

Така персонажът от мита и философът Платон се превръщат в едно и също лице, което иска, но не може да си обясни смисъла на съществуването. Сенките на Яворов действително не са сетивните за нас проекции на светлината от веществения свят. Те са от нощта, от “другия” на светлината свят, и затова именно тя е тази, която им пречи да се докоснат:

две сенки на нощта, през толкоз светлина...
Те няма да се чуят, ни ще се досегнат.

Няма как двете сенки да се слеят - лампата, която гори, е разделила нощта изкуствено, чрез изкуствената светлина. Мъжът и жената са едно цяло, те са две сенки на едната нощ. Но общуването между тях е невъзможно, защото не можеш да срещнеш едно нещо със същото нещо. Всъщност копнежът на сенките към единение е копнеж към небитието; може да се случи само когато човекът престане да съществува - в лоното на смъртта, или другия превод на символа “нощ” у П. К. Яворов.

За поета човешката душа е двусъставна. Лирическият човек винаги страда в огъня на противоречията и страстите, бушуващи в гърдите му. Затова и сенките са две, затова те са и толкова различни - на мъж и на жена. Смъртта е начин за проникване в истината за съществуването, но дори и постигайки я, не се знае дали Азът ще познае пълната хармония, ще се докоснат ли двете сенки.

Като символистична, Яворовата поезия е поезия за един търсещ се свят. Знаковият заряд на “Сенки” е заложен в идеята за невъзможността на човека да бъде щастлив в света на “истини-лъжи”. В приковаността на битието, в точката на междината, от която, дори и да искаш, не можеш да постигнеш метафизичното. Защото е писано човекът в страдание да търси “все страданието, може би” (“Аз страдам”)!

© Мая Панайотова, 2003
© Издателство LiterNet, 16. 05. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
Публикация В: “Годишник 2003 на Математическа гимназия “Д-р Петър Берон” - Варна", Варна, 2003.