ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ И ФУНКЦИОНАЛНОСТ В ЛЕКСИКОГРАФСКИ ТРУД

Мая Падешка

web

„Речникът на новите думи и значения в българския език“ е най-новият лексикографски труд на Ем. Пернишка, Д. Благоева и С. Колковска. Той съдържа над 3500 лексикални единици и значения на известни думи, както и около 500 нови сложни названия, термини и фразеологични словосъчетания. Целите на речника са мотивирани от богатия лексикален материал, представен в него: да улесни общуването, да служи като справочник при изучаване на езика и социалния живот, да подпомага изследователите при съпоставителното изучаване на българския език с други езици в аналогична обществена среда, да съдейства за реализиране на специфични образователни дейности.

Речникът е ориентиран към широка читателска аудитория. Успешната работа с него се улеснява от пълната и прецизна функционална характеристика на лексикалните единици (принадлежност към стил, регистър, жаргон, професиолект). Въведен е маркер „нежелана употреба“ при чуждиците. Впечатление правят амбициите на съставителките да подредят и да анализират езиков материал, който няма ясно установено значение в езиковото съзнание на носителя на българския език, както и да бъдат уточнени критериите, по които да става включването на езиковите единици в речник на новите думи.

Съставителките правят уговорката, че „Речникът на новите думи и значения“ включва предимно същинските (езиковите) неологизми и новите фразеологизми и названия. Безспорно невсички описани нови думи и значения ще се установят трайно в езика, вероятно някои от тях ще се окажат ненужни извън контекста, в който са възникнали. Една част от лексикалния материал показва ясна тенденция на закрепване към активния речников запас на българския език и не предизвиква „сривове“ в комуникацията между отделните негови носители. Друга част обаче затруднява взаимното разбиране. Това са главно лексикални единици, възникнали в непознат за българина социокултурен контекст. Тук можем да отнесем думите и фразеологичните словосъчетания, заети или калкирани от английски език, който все още обслужва определени професионални групи и възрастови формации. Тези заемки назовават процеси, свързани със световния обществено-политически живот (напр. импийчмънт, мърчандайзинг, еврозона), както и с развитието на информационните науки, чийто терминологичен апарат масово навлиза и маркира речевото поведение на по-младото поколение българи.

Този професионално осъществен лексикографски труд е резултат от задълбочено изследване на проблемите на стилистичната конотация, на процесите на дифузия между отделните стилистични пластове в българския език. Илюстративният материал, извлечен предимно от средствата за масово осведомяване (вестници, списания, електронни медии), които са и основните пътища за популяризиране на голяма част от нововъзникналите или новозаетите думи, отразява някои характерни явления в езика на публичната сфера - навлизането на лексикални единици от просторечните лексикални пластове, развиване на допълнителни (емоционално-оценъчни) значения при думи с кодифицирано номинативно значение, детерминологизиране на термини от обществено-политическите и икономическите науки, активно обогатяване на фразеологията.

Като разкрива връзката между нововъзникналите лексикални единици и динамиката в обществените и социалните структури, речникът отразява промените в живота на обществото като цяло и в отделните социални групи в частност. В този смисъл особено важно от социокултурна и езикова гледна точка е, че съставителките отбелязват времевия интервал, в който възникват новите думи или значения, включени в речника. Това са последните десет години на 20. век - време, определяно като преломно за нагласите на българското общество. Значимите обществено-политически и социално-икономически промени, процесите на отваряне на България към света, развитието на информационните технологии намират израз в настаняването на редица неологизми в българския език, което обогатява възможностите на българина за адекватна речева изява в различни социокултурни сфери, и в промяна на словосъчетателните възможности на познати думи. Тези динамични езиково-стилистични процеси именно провокират появата на речник от този вид, „осигуряват“ неговата навременност в българското езиково пространство.

Нови думи и значения, назоваващи явления и процеси от българския обществен живот, много бързо развиват допълнителни емоционално-оценъчни значения (главно негативни - срв. борец, кадрувам) или възникват като оценъчни названия на обществени явления или дейци. Тук спадат и по-голяма част от имената, получени от абревиатури (бесепеец, седесар).

В речника се представят широките словообразувателни възможности на българския език при създаване на неологизми. На основата на илюстративния материал съставителките правят значими обобщения за някои тенденции в българското словообразуване - напр. усвояване на нови словообразувателни основи, обогатяване на категорията на имената за лица жени и на производните думи от абревиатури.

Речникът представя по азбучен ред активни словообразувателни компоненти на сложни думи. Една част от тях са нови, а други - познати, и служат за образуване на неологизми с общ стилов белег.

В контекста на българското училище лексикографски справочник като „Речникът на новите думи и значения в българския език“ ще бъде незаменим помощник на учителя за обогатяване на идиолектите на учениците. Включеният в него ценен езиков материал ще улесни учителя по български език и литература при конструиране и подготовка на урочни единици за изучаване фукционалната диференциация на българския език, на лексикалните норми и промените, които настъпват в тях. Като средство за самостоятелна подготовка на учениците речникът ще бъде използван с успех при справки - за възприемане и осмисляне на нови думи, срещани в различни източници.

Изучаването на българския език в съвременното българско училище се осъществява чрез текстове, в които компонентите на конкретната комуникатива ситуация намират подходяща езикова реализация. Работата с представяния речник ще подпомогне адекватното речево поведение в учебна среда, развиването на усета на ученика за уместност на езиковите средства в речевата му практика и по този начин ще улесни ориентирането му в многообразието от социални роли.

© Мая Падешка, 2002
© сп. Български език и литература, 2002
© Издателство LiterNet, 18. 06. 2003
=============================
Публикация в сп. "Български език и литература", кн. 4-5, 2002.