ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПОНЯТИЕТО "АРХИТЕКТУРА"

Маргарита Коева

web | Въведение в архитектурната теория и история

Трудностите произтичат от двойствения характер на архитектурата, от това, че тя е едновременно част от духовния свят и от материалната реалност. Самото понятие се използва както за означаване на творческата дейност, така и за материалните обекти, резултат от тази творческа дейност. Дуализмът на архитектурата се проявява във всички взаимодействия между нея и заобикалящата я действителност. В определен смисъл тя е едновременно резултат и родител на цивилизацията.

Архитектурата се формира и едновременно видоизменя във връзка с промените в културните традиции, промените в бита, промените в обществените структури, развитието на техниката и технологиите и разбира се, тъй като тя е най-скъпото изкуство, с икономическото развитие.

Архитектурата е изкуството, върху което влияят най-много социални корективи. Тъй като е предназначена да задоволява известни функции, тя зависи от предпочитанията на социалната група поръчител (много рядко отделен индивид).

Отличителен белег на архитектурата като изкуство е спецификата на нейното въздействие. Човекът е заставен от своята социална природа да живее непрекъснато в обкръжение на архитектурни творби. Той е подлаган на непрекъснато архитектурно облъчване и няма право на изборност (или поне това право е много трудно осъществимо). Квази дискретността на това облъчване прави архитектурата мощен канал за социално въздействие (обществена архитектура, сакрална архитектура, урбанистично зониране).

Не случайно изучаването на различни области на архитектурното творчество в много страни се извършва в различни висши училища. В училищата с техническа насоченост, т.н. ”политехники”, се подготвят архитекти с инженерни познания и насоченост, а във висшите училища по изкуствата архитекти урбанисти, историци на архитектурата, специалисти по паркова архитектура, специалисти по архитектурен дизайн. В Чехия, Франция, Белгия и дори Русия тази форма на разделно обучение съществува още от края на ХІХ в.

Трудността да се формулира точно предмета на заниманията по архитектура може да бъде илюстрирана чрез определенията, които това “архи”, според античните гърци, строително умение е получавало от учени и мислители от различни народности и епохи:

“Архитектурата е първото изкуство, което утвърждава принципите на една цивилизация и продължителността на нейния цикъл.”

Атанас Божков

“Архитектурата е в най-висша степен колективно творчество. В това е нейната най-голяма сила и най-голяма трудност. Нямаме точна дефиниция за “архитектура” и най-често я възприемаме като строително дело, към което прибавяме художествени качества, т.е. естетико-идеологични елементи.”

Феликс Хаас

“Архитектурата не е продукт на материали и цели, нито дори на обществените условия, а на менящия се дух на менящото се време. Духът на времето владее над обществения живот, религията, науката, изкуството... Модернизмът не възникна, защото бяха изобретени металната рамка и стоманобетонът, а те бяха създадени, защото новият дух ги изискваше.”

Николаус Певзнер

“Архитектурата е пространство: пространство материално, пространство духовно.”

Бруно Дзеви

“Към изкуството имат отношение само малка част архитектурни обекти: надгробията и паметниците. Всичко останало, тъй като служи на определена цел трябва да бъде изключено от АРХИТЕКТУРАТА.”

Адолф Лоос

“Архитектурата се ражда в промеждутъка между реалните ни съществувания.”

Рудолф Щайнер

“Строителството е възникнало като всяка писменост. В началото то било азбука... По-късно започнали да съставят цели слова... Най-накрая започнали да създават книги... За да се разгърне, символът се нуждаел от сградата. Тогава, успоредно с развитието на човешката мисъл, започнало да се развива и строителството; то се превърнало в хилядоглав, хилядорък великан и заключило неуловимо крехката символика във видима, осезаемо безсмъртна форма... Основната идея се съдържала не само в същността на сградите, но и в техните форми. И не само формата на зданията, но и мястото, на което се издигали, разкривало идеята, вложена и внушавана от тях... Великите архитектурни творби, както и високите планини - са рожби на вековете.”

Виктор Юго

“Съществуват обаче и други изкуства, които не си присвояват света, за да ни го върнат променен, а ни го отнемат, за да ни дарят с един съвсем друг свят, който няма нищо общо с обективния и в който нищо - никаква аналогия, никакво подобие - не ни напомня за него. Онова, за което другите изкуствасвидетелстват от дистанция, тези ни го дават като непосредствено, освободеноот всяка връзка с обективното преживяване съществуване преживяване, което изживяваме сякаш в един друг живот. Това са абсолютните изкуства: архитектурата и музиката.”

Йордан и Стоян Тошеви

“Архитектурата е начин на мислене, облечен в пространствени форми”.

Неизвестен съвременен автор

© Маргарита Коева, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.