МЕТОДИКА ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА АРХИТЕКТУРНИТЕ ПАМЕТНИЦИ

Маргарита Коева

web | Въведение в архитектурната теория и история

Понятието архитектурен паметник е също така трудно за формулиране, както е понятието “архитектура”. Затова ще приемем определението, което ICOMOS (международен комитет за паметниците и забележителните места) е възприел като работно, за да се избегнат затрудненията, предизвиквани от използването на различни критерии в отделни страни и в рамките на отделни култури: творби на архитектурата със забележителна стойност и природни феномени. Определението включва всички видове архитектурни творби.

Трудност при изучаване на архитектурните паметници поражда обстоятелството, че обектът трябва да бъде разглеждан като обособена творба и едновременно с това като част от историко-архитектурния процес. Но само така може да се достигне до относително обективни оценки за неговата стойност като паметник и до яснота за мерките, които трябва да бъдат прилагани за неговото опазване (консервация, реставрация, адаптиране към съвременните изисквания и пр.).

Равнища на изучаване

Първото равнище можем да определим като равнище на описание и първична систематизация. На него се извършват редица операции, които имат за цел да “подготвят” обекта за анализ.

1. Събиране на исторически данни за създаването и живота във времето на обекта (отнемане на части от него, пристроявания, промени във функциите и пр.).

2. Библиографиране на съществуващите писмени материали.

3. Фотодокументация.

Второто равнище е онова, на което обектът се връща във вида преди материализацията му.

1. Архитектурно заснимане - извършване на измервания, чрез които се достига до проектната форма на обекта - план, фасади, разрези, детайли.

2. Фотограметрия.

3. Компютърен модел.

Трето е равнището, на което се изучават материалите, от които е изпълнен обектът, тяхното състояние и необходимостта от подмяна.

Четвърто е равнището на системно-структурен анализ.

На това равнище се извършват успоредно две “операции”: обектът се анализира като самостоятелен и като част от архитектурно-художествените процеси

1. Анализ на утилитарно-функционалната структура, която се сравнява с еталоните на времето, когато обектът е създаден, а също и с еталоните и идеала на времената, когато е съществувал и е бил променян.

2. Анализ на композиционната структура (архитектурна композиция, стилистика, естетически качества). Сравнения с еталоните и оценка.

3. Изучаване и оценка на обекта като част от урбанистична или териториална структура.

4. Обектът, разгледан на концептуално-символно равнище, т.е. като участие в духовното развитие на обществото (социална група, народност, нация или цялото човечество).

За да могат да се извършат операциите, предвидени на това равнище, трябва да се разполага с модели на съответните процеси (исторически, архитектурни), с които да се сравнява обектът.

Пето равнище - на участие в съвременната култура, което определя възможностите на обекта да бъде приобщен към потребностите на съвременното общество (познавателни, утилитарни и пр.).

Обобщаващото равнище на анализ и оценка, е равнището, на което се определя категорията на обекта като паметник, като паметен знак на развитието, от което зависи неговата по-нататъшна съдба. Ако познанията ни в дадения момент не са достатъчни, обектът трябва да бъде определен като артефакт и запазен без намеси.

© Маргарита Коева, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.