КУЛТУРЕН МОДЕЛ НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ И РОДЕНАТА ОТ НЕГО АРХИТЕКТУРА

Маргарита Коева

web | Въведение в архитектурната теория и история

За народите от централните европейски територии земите, разположени в югозточните части на континента, винаги са криели нещо не напълно разбираемо.

Изразено от римляните чрез наименованието “Ориент”, което те дават на Балканския полуостров и познатата им част от Мала Азия, това наименование като че ли остава в съзнанието на “европейците” и до днес като означение на непозната за тях територия, чието развитие се ръководи от други, различни от европейските, закони и норми. Този, изграден преди две хилядилетия, архетип все още поражда инстинктивно недоверие към качеството на “балканските“ култури, въпреки че съвременните теории разглеждат световната цивилизация като мегасистема от културни цялости, в която всеки елемент еднакво допринася за общото развитие.

В течение на хилядолетия Балканският полуостров е заселван, завладяван, прекосяван и разоряван от различни народи, племена и народностни групи, което обуславя скоростта, с която протичат историко-културните процеси в него и която е различна от тази в централните части на Европа.

Взаимните вплитания на кръв, бит и култура са формирали облика на населението, неговия характер, пластичността на неговото мислене и бързата му приспособимост към промените, която обуславя невероятната жизнеспособност на балканските култури. Въпреки непрекъснатите промени, налагани от сложното историческо битие, както общият културен модел на зоната, така и тези на отделните народности запазват елементи, оставащи непроменливи въпреки политическите и военни катастрофи, следвани от насилствени включвания в една или друга държавна структура.

Заселването на балканските земи е дълъг, неравномерно протичащ процес, тъй като те винаги са привличали завоеватели, поради своето разположение на ключови позиции, свързващи двата континента. Затова и населението на селищата през всички епохи и исторически периоди се състои от различни етнически групи, носещи всяка поотделно своите вярвания и бит, но изграждащи общо своите селища.

Началото на архитектурния процес в днешните български земи, обхващащи централните части на Полуострова, можем да определим приблизително от времето, когато възниква праисторическата цивилизация на златото - между осмото и шестото хилядилетие пр.Хр. Зараждането на селища е първият сигурен знак за съществуване на организирани общности, на достатъчно висока жилищна култура и строителство, което вече може да се определи като архитектура.

Карановската могила и некропола при Варна са индиректни доказателства за съществуване на строителство от по-съвършен вид и структурирани селища.

През шестото хилядолетие пр.Хр. в Софийското поле възниква огромно за времето си земеделско селище с жилищни постройки и запазена двуделна сграда, застроена върху 117 м² площ. Мястото съвпада с днешния софийски квартал Слатина. От средата на петото хилядолетие съществува и селище, което днес попада в квартал Подуяне.

През периода между дванадесети и шести век пр.Хр. населението на днешните български земи вече носи названието “траки“, сборен термин за многобройни племена от индоевропейски произход, за които Херодот пише, че са един от най-многобройните народи в познатия му свят. Разделени на многобройни племена, те създават изумително богата, макар и безписмена култура, чиито архитектурни паметници откриват непрекъснато пред съвременните изследователи все нови и нови страници от умението и художествените похвати на древността, процъфтявали по българските земи. Създадени от траките, архитектурни паметници съществуват от XIII-то столетие пр.Хр. до VII-то столетие от първото хилядолетие.

Те могат да се подразделят най-общо на:

Селища:

Севтополис - тракийски укрепен град и столица на Севт ІІІ. По времето на Лизимах, стратег на Александър Велики, Севт ІІІ обединява племената в една държава. Градът е основан вероятно през ІV в. пр.Хр., и имал форма на петоъгълник, наложена от конфигурацията на терена. Дворецът на владетеля, разположен в един от ъглите на крепостните стени и заобиколен от допълнителна крепостна стена, е бил едновременно и храм. Планировката на улиците е правоъгълна, но различна от ”хиподамовата система”, прилагана от античните гърци, независимо от терена. Между сградите има къщи от пастаден тип. В града имало храм на великите богове, агора и светилище на Дионис (според мемориален надпис от ІV в. пр.Хр. третиращ договора между Севтополис и Кабиле).

Кабиле - древен тракийски град в близост до днешния Ямбол, застроен терасовидно на склон към Тунджа (Тонзос). На върха на хълма е имало акропол с голям храм на Хеката-Артемида. Селището съществувало до ІV в.

Могили гробищни:

Казанлък, Свещари, Мезек, Стрелча, Голямата могила при Дуванлий, Старо Ново село и др.

 

Тракийската куполна гробница около село Мезек, датираща от средата на ІV в. пр.Хр. Вътрешно пространство на дромоса - покрития с каменен свод надлъжен коридор.

Тракийската куполна гробница край Мезек - план и надлъжен разрез.

Тракийската куполна гробница в Казанлък - от втората половина на ІІІ в. пр.Хр. Стенописи по свода на погребалната камера.

Могили:

Очертавали главните пътища - крайпътни, видими на един конски преход.

Храмови съоръжения:

Най-запазените паметници са датирани между VІ и ІІІ в пр.Хр.

Храмов комплекс в Старосел oт времето на Одриското царство. (Одрисите живеели около Хеброс и имат за своя столица Севтополис.) За разлика от повечето тракийски гробници тук се касае за храмово съоръжение, построено на открито, а не под могила. Изградено е от правилни квадри и има детайли от типа на дорийската архитектура. Предполага се, че в нея е бил погребан цар Ситалк (вероятна датировка V в. пр.Хр., или ІV в.?)

Последната по време могила, под която бил скрит храмов комплекс (или гробница) е т.н. “Поморийска гробница” от ІV в. сл.Хр.

През периода между осми и шести век пр.Хр. античните гърци се разселват по черноморското крайбрежие, където основават градове-колонии и живеят в мирно съжителство с автохтонното тракийско население. От некропола на Аполония можем да съдим за високата степен на художествени умения, които са притежавали. Преселници от централна Гърция, където през VІІ и VІ в пр. Хр. се формират градовете-държавици (полиси), те пренасят оттам основите черти на обществените формирования, култура и архитектура. Както в Мала Азия, така и по крайбрежието на Черно море се изгражда култура, в която се появяват нови белези. На едно от първите места е гръцката колония Милет. Развитието на строителната техника и на умението да се използва камъкът поражда появата на архитектурните ордери (най-рано ги намираме в сградите от VІІ в.). Ордерната композиция почива върху повтарящото се деление на три части (стилобат, колонада, фронтон; база, тяло и капител; и пр.). Най-древен е дорийският ордер, след него по време следват йонийският и коринтският. Храмовият комплекс в Старосел е пример за дорийски ордер с декоративна пластика, присъща на йонийските храмове, което опровергава мнението, че между траките и гръцките колонии съществува ограничен културен обмен и че ордерните системи са създадени само в централна Гърция.

© Маргарита Коева, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.