АРХИТЕКТУРАТА КАТО СИСТЕМА ЗА КОМУНИКАЦИЯ

Маргарита Коева

web | Въведение в архитектурната теория и история

Архитектурата е система от знаци, чрез които се осъществява комуникация. Тя е един от най-древните езици. Според определението на семиотиката: "Архитектура е изкуството да се строи с предварителен план не просто за да се създаде подслон, а за да се пренесе значение." Семиотиката на архитектурата експлоатира специфичния начин, по който изкуствената околна среда осигурява източници за изразяване, а също така начините, по които околната среда сама се превръща в изразяваща сила, структурирайки пътя, по който се движим, виждаме и дори чувстваме. От момента на раждането си до смъртта, ”цивилизованият човек” се намира под въздействието на “архитектурното облъчване”, което за разлика от въздействието на другите изкуства не му оставя почти никакво право на изборност.

Като всеки език, и архитектурният спазва основната схема, по която протича комуникационният процес с присъщите му фактори. Начало на изследванията в тази посока поставя в началото на ХХ в. американският философ Чарлс Сандърс Пърс, който заедно с Фердинанд дьо Сосюр може да се счита за основоположник на съвременната семиотика.

Схемата, изградена от Ч. С. Пърс изглежда по следния начин:

адресант… съобщение… интерпретант… адресат

Прилагайки я към архитектурния език, установяваме, че адресантът е обособен архитектурен обект (сграда, улица, територия), а адресатът е възприемащият го субект. За да разчете съобщението обаче, той се нуждае от интерпретант, от онази мисловна конструкция, която според Чарлс Сандърс Пърс придава значение на онова, което получаваме като съобщение - знак. Можем да формулираме “интерпретанта” и като “черната кутия на познанието”, тъй като, за да разчетем архитектурните съобщения, са ни необходими познания, които да формират отношение на значението на знака към възприемащия го субект.

Развивайки тази основна схема, по-късните изследователи прибавят няколко много важни елемента:

код - мрежата от инструкции как трябва да се преведе едно съобщение

каналът, по който протичат събщенията при архитектурата, са нашите сетива, а те се включват почти всичките, за разлика от други комуникационни системи, които въздействат изборно само на някои от тях.

нарушаването и разместването на кодовете - същностна отлика на езика на всяко изкуство, създаваща неговото многообразие и богатство.

Трудностите при разчитане на съобщенията (знаците) произтичат от обстоятелството, изяснено от Ролан Барт и Умберто Еко, че в повечето контексти на комуникацията работят повече от един кодове. В сферата на изкуствата, към която спада и архитектурата, кодовете не само са повече от един, но и често се променят. Според Барт и Еко, за да се достигне до разбиране на произведенията на изкуството, се налага вниманието да се насочи към нарушението и разместването на кодовете.

Разкриването на кодовете на архитектурата е възможно само след разчитане на кода на съответната култура. Или, с други думи, изучаване на историята на архитектурното развитие е неразривно свързано с изучаване на културната история на епохата, която е създала определена архитектурна реалност, а също така и с културата на историческите периоди, през които тя е претърпявала промени.

Фердинанд дьо Сосюр в своя “Курс по общо езикознание“ и по-късно Лудвиг Витгенщайн в своите “Философски изследвания“ сравняват езика с града. В семиотиката на архитектурата градът като конфигурация от постройки и други урбанистични елементи се възприема като език. Тя анализира специфичния начин, по който изкуствената околна среда осигурява източници за изразяване и в допълнение начините, по които околната среда се превръща в изразяваща сила, насочваща ни по определен път на движение, виждане, възприемане и чувстване.

През последните години от живота си Юрий М. Лотман отделя особено внимание на града като текст. По подход към проблематиката, той се приближава до Л. Витгенщайн и Ф. дьо Сосюр и може само да се съжалява, че създателят на школата в Тарту, един от най-големите структуралисти на ХХ век, не успява да завърши своите изследвания в областта на архитектурната семиотика. Показателно е обаче, че пристъпва към комуникативните функции на архитектурата едва когато е в най-зрелия си творчески период.

© Маргарита Коева, 2003
© Издателство LiterNet, 21. 09. 2003
=============================
Първо издание, електронно.