|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛИТЕРАТУРА Маргарита Коева web | Въведение в архитектурната теория и история I. 1. Арбалиев, Г. Българската възрожденска къща и нейната украса. С., 1974. 2. Архитектурното наследство на България. С., 1988. 3. Архитектурата на Българското възраждане. // СТИГА при БАН, С., 1975. 4. Архитектурное наследие Болгарии. С., 1972. 5. Бербенлиев, П. Архитектурното наследство по българските земи. С., 1987. 6. Бербенлиев П., Хр. Партъчев. Брациговските майстори-строители. С., 1963. 7. Бербенлиев П. Начини на пропорциониране и трасиране на култови сгради от Българското възраждане. // Год. ИСИ, т. ХV, С., 1963. 8. Библия. Книгите на Светото Писание на Стария и Новия Завет. С.: Св. Синод на Българската Църква, 1991. 9. Бичев, М. Архитектура Болгарии. С., 1961. 10. Бичев, М. Българският Барок. С., 1955. 11. Божков, А. Василев, А. Художественото наследство на манастира “Зограф”. С., 1981. 12. Божков, А. Българското изобразително изкуство. С., 1988. 13. Българската народност през ХV век. С., 1972. 14. Вакарелски, Хр. Българското народно изкуство. С.,1963. 15. Василиев, А. Черковното строителство в София до Освобождението. // Юбилеен сборник на Дружество “Ив. Денкоглу”, 1898-1939. С., 1939. 16. Василиев, А. Черепишкият манастир “Успение Пресветой Богородици”. С., 1944. 17. Василиев, А. Църкви и манастири в Западна България. С. // ГНМ, IV, 1949. 18. Василиев, А. Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол. // Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I. 19. Василиев, А. Материали за тревненските народни майстори и резбари. // ИзИГА, С., 1952, № 3-4. 20. Василиев, А. Троянският манастир. С., 1962. 21. Василиев, А. Български възрожденски майстори. Живописци. Резбари. Строители. С., 1965. 22. Василиев, А. Араповски манастир. С., 1973. 23. Гандев, Хр. Ранно Възраждане. 1700-1830. С., 1939. 24. Гергова, И. Ранният български иконостас 16-18 век. С., 1993. 25. Гергова, И. Иконографска програма на иконостаса в българските земи през ХVІІІ-ХІХ век. // Проблеми на изкуството, 1991, № 3. 26. Голубинский, Е. Краткий очерк православной Болгарской, Сербской, Румынской (молдавовлашкой) церквей. Москва 1871. 27. Гошев, И. Старобългарската литургия (според български и византийски извори от IХ-ХI век). // ГСУ БФ, IХ, 1932, с. 1-77. 28. Грабар, А. Боянската църква. С., 1924. 29. Грабар А. Материалы по средневековному искусство в Болгарии. // ГНМ, С., 1921. 30. Друмев, Д., Василиев, A. Резбарското изкуство в България. // Българска мисъл, ХVІІ, 1955. 31. Златев, Т. Българският град през епохата на Възраждането. С., 1955. 32. Златев, Т. Българската къща през епохата на Възраждането. С., 1955. 33. Златев, Т. Пространството в българската възрожденска архитектура. С., 1958. 34. Златев, Т. Българските градове по река Дунав през епохата на Възраждането. С., 1962. 35. Иванов, Ив., Аврамова, М. Варненският некропол. С., 1997. 36. Иванова, В., Коева, М. Пластичното богатство на възрожденската църковна дърворезба. С., 1979. 37. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи. // ГНМ, ІV, 1922-1925. 38. Коева, М. Поява и композиционно развитие на иконостаса. ІV-ХVIII в. // Проблеми на изкуството, ХII, 1979, № 2, 46-53. 39. Коева, М. Архитектониката на възрожденските иконостаси. // Проблеми на изкуството, ХІІІ, 1980, № 2, 47-55. 40. Коева, М. За развитието на основните видове църкви в България през втората половина на ХІХ век. // СТИГА, т. ХХІV, 1972, 239-270. 41. Коева, М. Паметници на културата през Българското възраждане. С., 1977. 42. Коева, М., и др. Православни храмове по българските земи. ХV - средата на ХХ в. С., 2003. 43. Коева, М., и др. Рилският манастир. С., 2000. 44. Коева, М. Дърворезбата в художественото решение на вътрешните пространства на църквите в Рилския манастир. // Проблеми на изкуството, 1989, № 3, 34-44. 45. Коева, М. Типология на архитектурното развитие през Възраждането. // Българската наука през Възраждането. 1989, 303-326. 46. Костов, И., Световни религии. С., 2000. 47. Лебедев, П. Наука о богослужении православной церкви. Москва, 1981. 48. Нашата вяра, Свещена история на Ст. и Н. Завет, Православен катехизис, Православно богослужение. С.: Св. Синод, 1991-1992. 49. Майстор Никола Фичев (Уста Кольо Фичето). 1800-1881. С., 1953. 50. Миатев, Кр. Архитектурата в средновековна България. С., 1965. 51. Народната къща. С.: БАН, 1980. 52. Нестеровский, Е. Литургика, или наука за богослужението на православната църква. С., 1930. 53. Пеев, Хр. Пловдивската къща през Възраждането. С., 1960. 54. Православно богослужение. С.: Св. Синод, С., 1991-1992. 55. Протич, А. Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 до 1879 г. 1000 години България. С., 1930. 56. Първомайстор Никола Фичев - творец на Възраждането. С., 2001. 57. Стамов, Ст. Архитектурата на Жеравна. С., 1971. 58. Торньов, А. Архитектурни мотиви из България. С., 1925. 59. Фаруджа, Е. Теология на символа. С.: Папски институт за Изтока, Нов Български Университет, 1992. 60. Флоренский, П. А. Философия культа. Богословские труды. Сб. 17. М., 1977. 61. Флоренски, П. Храмовото действо като синтез на изкуствата. // Изкуство, 1988, № 4. 62. Флоренский, П. А. Анлиз пространственности и времени в художественно-изобразительных произведениях. М.,1993. 63. Флоренский, П. А. Иконостас. М., 1994. 64. Христов, Х., Стойков, Г., Кр. Миятев. Рилският манастир. С.,1957. 65. Цонев, В., Манастирите и старинните църкви в Арбанаси. Велико Търново, 1934. 66. Чавръков, Г., Български манастири. С., 1974. 67. Чавръков, Г., Български манастири. С., 2002. 68. Чифлянов, Бл., Литургика, С., 1996.
II. 1. Taft, R. The Structural Analysis of Liturgical Units. // Essay in Methodology. Roma, Worship, 1978, № 58, pp. 321-324. 2. Taft, R. The Great Entrance. Roma, Orientalia Christiana Analecta, 1978, № 200. 3. Taft, R. The Liturgy of the Hours in East and West. The Origins of the Divine Office and Its Meaning for Today, ch. 10. The Origins of Nocturns, Matins and Prime. Collegeville, 1986, pp. 191-209.
© Маргарита Коева, 2003 |