Маргарита Коева

web | Архитектурното наследство...

Времето, в което живеем, когато под натиска на икономически и политически обстоятелства се променя ценностната система, а духовният глад унищожава вътрешното равновесие на всеки, преживяващ прехода между ХХ и ХХІ век, прави необходимо да се намерят опорни точки, за да се преодолее кризата както в дълбинните пластове на индивидуалното съзнание, така и в съзнанието на обособените социални общности. Една от тези опорни точки е преосмислянето на отношението към уроците на миналото, защото именно в такива моменти ценостите, наследени от отминалото време, се превръщат в ориентир към истинските ценности. Такава е била винаги ролята на Рилския манастир, който е подхранвал в течение на десет века вътрешната устойчивост на българите, бил е средище на православието, просветен и книжовен център, прибежище във време на изпитания, духовен дом на народността.

Поколения творци са вложили своя талант в изграждането на Манастира. Построен и поддържан със средства и труд, дарявани от цялото православно население по българските земи, Рилският манастир е веществен израз на хиляди човешки надежди и молитви, отправяни чистосърдечно и с дълбоко упование, и трябва да се пази като светиня на българския дух. Признанието за световна културна ценност той получава още през 1983 година, когато е включен в листата на световното културно наследство, а през 1991 година е възстановен неговият монашески статут.

План на гробищния ансамбъл от П. Щегер, 1904 г.

Част от целостта на Рилския манастир като верски и културен център е и поредицата от малки архитектурни ансамбли, разположени около пътя, водещ към него и достигащ дълбоко в недрата на планината до обителта на неговия основател и покровител Св. Иоан Рилски. Това са метосите Орлица с църквата "Св. Петър и Павел", Пчелина с църквата "Успение Богородично", Новата постница с църквите "Св. Евангелист Лука" и "Покров Богородичен" и Старата постница с църквата на името на св. Иоан, издигната над първоначалния гроб на светеца. Всеки от тези малки манастири е дом за иноците на големия манастир, а разположените около поклонническия път от Дупница в миналото са приютявали поклонниците на манастира по време на няколкодневното им пътуване към него. Въпреки че са също такава ценност, както и самият манастир, днес тези обекти не получават грижите, които са необходими за опазването им и остават неизвестни за многобройните посетители и поклонници на Рилската обител.

Фрагмент от първия териториален план на Рилския манастир, изготвен през 1904 г. от П. Щегер, лесничей към манастира

Също такава част от целокупността на манастира, и то част с огромно верско значение и голяма художествена стойност, е ансамбълът на гробищната църква на обителта, разположен на юг от манастирските стени, където, още от средновековието, намират вечен покой всички братя на монашеската общност.

За разлика от енорийските църкви, в които се извършват всички обреди, свързани с живота на енориашите, в манастирските храмове не е прието да се извършват погребални ритуали. Всеки манастир има гробищна църква, около която са разположени гробовете на монасите, и костница, където се съхраняват костите им, след като бъдат извадени от гробовете. Гробищната църква на Рилския манастир е построена през Средновековието в близост до река Рилска, където е и днес. Посветена е на "Въведение на Пресвета Богородица в храма" и е изградена на три етапа.

Първият строителен етап, датира вероятно от ХІV в. (времето на Хрельо Драговол). Според хронистите на манастира: Йеротей, х. Агапий и Неофит Рилски, през 1795 г. с иждивението на самоковския митрополит Филотей - "била съградена из основи църквата при гробищата". Твърде вероятно е строежът да повтаря точно средновековната църква-костница, върху чиито основи стъпва. Долният етаж на днес съществуващата църковна сграда представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една абсида, слабо издадена извън източния зид, олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос, до който вероятно се е стигало по външна стълба. Подът е с каменни плочи. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Двете помещения са покрити с полуцилиндрични каменни сводове.

План на приземния етаж на църковната сграда

План на втория етаж на църковната сграда и пристроените към нея части

През втория етап на строителство към църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния - с паянтови. Така пред входа на църквата и костницата се образуват дълбоки преддверия, а встрани от тях има по две жилищни помещения с изградени по-късно камини. Тази част на строежа датира от края на XVIII или началото на XIX в. Днес помещенията се използват като жилище на пазителя на храма и складове. Какво е било предназначението им през ХVІІІ век е неизвестно. Вероятно в тях са бивали подготвяни телата на починалите за опело.

През третия етап, от запад, пред монашеските килии е изградена открита галерия с дървени колони, която е била свързана с обиколната галерия на двора от север и изток и е осигурявала връзка с двуетажната жилищна постройка в западния край на парцела. От юг гробището е било оградено със зид. Достъпът до него е бил от изток и през две врати на южния зид.

Източна фасада на църквата-костница с по-късните пристройки

Западна фасада на църквата-костница с по-късно пристроените части

Снимка на ансамбъла от изток, 1934 г.

Църквата е изписана в 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей, както вече бе споменато. Стенописите са дело на добре школуван зограф и носят белезите на атонската живописна школа.

Стенописи върху външната плоскост на западната стена на църквата

Върху източната стена на откритото преддверие (външно лице на западната стена на наоса) е поместен един, дотогава необичаен, но станал впоследствие често срещан през Възраждането сюжет - "Архангел Михаил взема душата на грешника".

Фрагмент от стенописната украса на западната стена - Св. Архангел Михаил

Декоративната програма в наоса е доста опростена. В абсидата е изобразен "Христос Велик архиерей" и традиционните фигури на четиримата литургисти. В зенита на свода са подредени три големи изображения - в източната част "Богородица Оранта (Богородица на знамението)", в елипсовидно сияние, в центъра - Бог Саваот (Господ на силите), и в западната част "Архангел на Великия съвет".

Въведение на Пресвета Богородица в храма - стенописно изображение в наоса на църквата

Под тези изображения, от двете страни на свода, следват композиции със сюжети от Великите празници, Страданията, живота на Богородица. В най-долния регистър са изобразени светци - воини, лечители, християнски и атонски монаси.

В иконографската програма на стенописите, наред със задължителните по традиция сцени, има най-вече изображения, свързани с живота на Божията майка, страданията и смъртта. Тук са включени "Покров Богродичен", "Ходене на Богородица по мъките" и други сюжети, които фигурират по това време в програми, създавани в Атон. Композиционното изграждане на сцените се отличава с професионално умение, рисунката има виртуозна линия и е умело използвана както за контур на формите, така и за извайване на обемите и образите. Колоритът е чист и съответстващ на сюжетната линия на изображенията. Като цяло художественият ансамбъл е цялостен, отличава се с високо качество и се нарежда между най-добрите образци на църковната живопис от ХVІІІ век.

Богородица Оранта (Знамение) - стенопис върху източната част на свода

Съществуващият днес иконостас е от ХІХ век, но в него е имало вмъкнати и по-стари части, познати само от една снимка от началото на ХХ век.

Фрагмент от щампа от 1866 г. с изображение на гробищния ансамбъл

За първоначалния вид на ансамбъла съдим по плана, изготвен от П. Щегер през 1904 година, от една снимка от 1934 г. и от изображенията по старите щампи, където той винаги присъства, в по-схематичен или по-близък до реалното вид, както и от пейзажните планове на някои икони. В тях намираме изобразена гробищната църква обградена, заедно с гробището, от масивен зид.

През периода 1964-1965 година е завършено почистването и стабилизирането на стенописите от 1795 г. на гробищната църква, от група реставратори под ръководството на художника-реставратор Драгомир Пешев. Няколко години преди това църковната сграда е конструктивно укрепена. През 1993 г. бе направено пълно архитектурно заснемане на църквата от сътрудници на Института по изкуствознание, но за съжаление оградният зид вече бе почти изчезнал, а жилищната постройка бе пред рухване и бе невъзможно да бъде документирана.

В литературата за Рилския манастир, която не е така многобройна, както би трябвало да бъде, е отделено много малко място за гробищната църква. За стенописите в нея говори по-подробно Л. Прашков в книгата "Рилският манастир" (2000), а за архитектурата на църковната сграда няма нищо освен текста и чертежите, поместени в каталога "Православни храмове по българските земи" (2002). За цялостния ансамбъл липсва дори подобно кратко съобщение.

Днес ансамбълът на гробищната църква на манастира е изгубил голяма част от елементите си и е в тежко състояние. Галерията от север е изчезнала, изчезнала е и по-голямата част от оградния зид. Жилищната сграда, която до преди 30 години все още би могла да бъде възстановена с неголямо усилие, е в руини.

Наложително е в най-скоро време този ансамбъл да бъде обновен - да се възстановят оградният зид и жилищната сграда, да бъде укрепена конструктивно църковната сграда, да се прецени състоянието на стенописите и извърши консервация там, където е необходимо. С това ще се възстанови една важна част от верските традиции на манастирското общежитие и ще се съхрани един паметник на живописта, равностоен на останалите художествени ансамбли в световната културна ценност - Рилският манастир.

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

Коева и др. 2000: Коева, М., Радкова, Р., Христова, Б., Ангелова, Р., Прашков, Л., Генова, Е. Рилският манастир. София, 2000.

Коева, Йокимов, Стоилова 2002: Коева, М., Йокимов, П., Стоилова Л. Православни храмове по българските земи (ХV-средата на ХХ век). София, 2002.

Прашков, Бакалова, Бояджиев 1992: Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, С. Манастирите в България. София, 1992.

Прашков 1998: Прашков, Л. Монументалната църковна живопис в България през ХVІІІ-ХІХ век. Велико Търново, 1998.

Радкова 1972: Радкова, Р. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972.

Рилец 1879: Рилец, Н. Описание на болгарского священного монастыря Рилского. София, 1879.

Тулешков 1989: Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. София: Техника, 1989.

Христов, Стойков, Миятев 1957: Христов, Х., Стойков, Г., Миятев, К. Рилският манастир. София, 1957.

© Маргарита Коева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2010
Маргарита Коева. Архитектурното наследство и съвременният свят. Сборник студии и статии. Варна: LiterNet, 2003-2012