Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Май  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНА КУЛТУРНА ЦЕННОСТ, ПРЕДАДЕНА НА ЗАБВЕНИЕ - АНСАМБЪЛЪТ НА ГРОБИЩНАТА ЦЪРКВА НА РИЛСКИЯ МАНАСТИР

Маргарита Коева

web | Архитектурното наследство...

Времето, в което живеем, когато под натиска на икономически и политически обстоятелства се променя ценностната система, а духовният глад унищожава вътрешното равновесие на всеки, преживяващ прехода между ХХ и ХХІ век, прави необходимо да се намерят опорни точки, за да се преодолее кризата както в дълбинните пластове на индивидуалното съзнание, така и в съзнанието на обособените социални общности. Една от тези опорни точки е преосмислянето на отношението към уроците на миналото, защото именно в такива моменти ценостите, наследени от отминалото време, се превръщат в ориентир към истинските ценности. Такава е била винаги ролята на Рилския манастир, който е подхранвал в течение на десет века вътрешната устойчивост на българите, бил е средище на православието, просветен и книжовен център, прибежище във време на изпитания, духовен дом на народността.

Поколения творци са вложили своя талант в изграждането на Манастира. Построен и поддържан със средства и труд, дарявани от цялото православно население по българските земи, Рилският манастир е веществен израз на хиляди човешки надежди и молитви, отправяни чистосърдечно и с дълбоко упование, и трябва да се пази като светиня на българския дух. Признанието за световна културна ценност той получава още през 1983 година, когато е включен в листата на световното културно наследство, а през 1991 година е възстановен неговият монашески статут.

План на гробищния ансамбъл от П. Щегер, 1904 г.

План на гробищния ансамбъл от П. Щегер, 1904 г.

Част от целостта на Рилския манастир като верски и културен център е и поредицата от малки архитектурни ансамбли, разположени около пътя, водещ към него и достигащ дълбоко в недрата на планината до обителта на неговия основател и покровител Св. Иоан Рилски. Това са метосите Орлица с църквата "Св. Петър и Павел", Пчелина с църквата "Успение Богородично", Новата постница с църквите "Св. Евангелист Лука" и "Покров Богородичен" и Старата постница с църквата на името на св. Иоан, издигната над първоначалния гроб на светеца. Всеки от тези малки манастири е дом за иноците на големия манастир, а разположените около поклонническия път от Дупница в миналото са приютявали поклонниците на манастира по време на няколкодневното им пътуване към него. Въпреки че са също такава ценност, както и самият манастир, днес тези обекти не получават грижите, които са необходими за опазването им и остават неизвестни за многобройните посетители и поклонници на Рилската обител.

Фрагмент от първия териториален план на Рилския манастир, изготвен през 1904 г. от П. Щегер, лесничей към манастира
Фрагмент от първия териториален план на Рилския манастир, изготвен през 1904 г. от П. Щегер, лесничей към манастира

Също такава част от целокупността на манастира, и то част с огромно верско значение и голяма художествена стойност, е ансамбълът на гробищната църква на обителта, разположен на юг от манастирските стени, където, още от средновековието, намират вечен покой всички братя на монашеската общност.

За разлика от енорийските църкви, в които се извършват всички обреди, свързани с живота на енориашите, в манастирските храмове не е прието да се извършват погребални ритуали. Всеки манастир има гробищна църква, около която са разположени гробовете на монасите, и костница, където се съхраняват костите им, след като бъдат извадени от гробовете. Гробищната църква на Рилския манастир е построена през Средновековието в близост до река Рилска, където е и днес. Посветена е на "Въведение на Пресвета Богородица в храма" и е изградена на три етапа.

Първият строителен етап, датира вероятно от ХІV в. (времето на Хрельо Драговол). Според хронистите на манастира: Йеротей, х. Агапий и Неофит Рилски, през 1795 г. с иждивението на самоковския митрополит Филотей - "била съградена из основи църквата при гробищата". Твърде вероятно е строежът да повтаря точно средновековната църква-костница, върху чиито основи стъпва. Долният етаж на днес съществуващата църковна сграда представлява правоъгълно помещение, в което се съхраняват костите на монасите, горният етаж е еднокорабна църква с една абсида, слабо издадена извън източния зид, олтарна част с пет ниши в стените и правоъгълен издължен наос, до който вероятно се е стигало по външна стълба. Подът е с каменни плочи. Стените на двуетажната църква са масивни, каменни. Двете помещения са покрити с полуцилиндрични каменни сводове.

План на приземния етаж на църковната сграда

План на приземния етаж на църковната сграда

План на втория етаж на църковната сграда и пристроените към нея части

План на втория етаж на църковната сграда и пристроените към нея части

През втория етап на строителство към църквата от запад е прибавена също двуетажна сграда, която в долния етаж е с масивни зидове, а в горния - с паянтови. Така пред входа на църквата и костницата се образуват дълбоки преддверия, а встрани от тях има по две жилищни помещения с изградени по-късно камини. Тази част на строежа датира от края на XVIII или началото на XIX в. Днес помещенията се използват като жилище на пазителя на храма и складове. Какво е било предназначението им през ХVІІІ век е неизвестно. Вероятно в тях са бивали подготвяни телата на починалите за опело.

През третия етап, от запад, пред монашеските килии е изградена открита галерия с дървени колони, която е била свързана с обиколната галерия на двора от север и изток и е осигурявала връзка с двуетажната жилищна постройка в западния край на парцела. От юг гробището е било оградено със зид. Достъпът до него е бил от изток и през две врати на южния зид.

Източна фасада на църквата-костница с по-късните пристройки

Източна фасада на църквата-костница с по-късните пристройки

Западна фасада на църквата-костница с по-късно пристроените части

Западна фасада на църквата-костница с по-късно пристроените части

Снимка на ансамбъла от изток, 1934 г.

Снимка на ансамбъла от изток, 1934 г.

Църквата е изписана в 1795 г., като ктитор е бил самоковският митрополит Филотей, както вече бе споменато. Стенописите са дело на добре школуван зограф и носят белезите на атонската живописна школа.

Стенописи върху външната плоскост на западната стена на църквата

Стенописи върху външната плоскост на западната стена на църквата

Върху източната стена на откритото преддверие (външно лице на западната стена на наоса) е поместен един, дотогава необичаен, но станал впоследствие често срещан през Възраждането сюжет - "Архангел Михаил взема душата на грешника".

Фрагмент от стенописната украса на западната стена - Св. Архангел Михаил

Фрагмент от стенописната украса на западната стена - Св. Архангел Михаил

Декоративната програма в наоса е доста опростена. В абсидата е изобразен "Христос Велик архиерей" и традиционните фигури на четиримата литургисти. В зенита на свода са подредени три големи изображения - в източната част "Богородица Оранта (Богородица на знамението)", в елипсовидно сияние, в центъра - Бог Саваот (Господ на силите), и в западната част "Архангел на Великия съвет".

Въведение на Пресвета Богородица в храма - стенописно изображение в наоса на църквата

Въведение на Пресвета Богородица в храма - стенописно изображение в наоса на църквата

Под тези изображения, от двете страни на свода, следват композиции със сюжети от Великите празници, Страданията, живота на Богородица. В най-долния регистър са изобразени светци - воини, лечители, християнски и атонски монаси.

В иконографската програма на стенописите, наред със задължителните по традиция сцени, има най-вече изображения, свързани с живота на Божията майка, страданията и смъртта. Тук са включени "Покров Богродичен", "Ходене на Богородица по мъките" и други сюжети, които фигурират по това време в програми, създавани в Атон. Композиционното изграждане на сцените се отличава с професионално умение, рисунката има виртуозна линия и е умело използвана както за контур на формите, така и за извайване на обемите и образите. Колоритът е чист и съответстващ на сюжетната линия на изображенията. Като цяло художественият ансамбъл е цялостен, отличава се с високо качество и се нарежда между най-добрите образци на църковната живопис от ХVІІІ век.

Богородица Оранта (Знамение) - стенопис върху източната част на свода

Богородица Оранта (Знамение) - стенопис върху източната част на свода

Съществуващият днес иконостас е от ХІХ век, но в него е имало вмъкнати и по-стари части, познати само от една снимка от началото на ХХ век.

Фрагмент от щампа от 1866 г. с изображение на гробищния ансамбъл

Фрагмент от щампа от 1866 г. с изображение на гробищния ансамбъл

За първоначалния вид на ансамбъла съдим по плана, изготвен от П. Щегер през 1904 година, от една снимка от 1934 г. и от изображенията по старите щампи, където той винаги присъства, в по-схематичен или по-близък до реалното вид, както и от пейзажните планове на някои икони. В тях намираме изобразена гробищната църква обградена, заедно с гробището, от масивен зид.

През периода 1964-1965 година е завършено почистването и стабилизирането на стенописите от 1795 г. на гробищната църква, от група реставратори под ръководството на художника-реставратор Драгомир Пешев. Няколко години преди това църковната сграда е конструктивно укрепена. През 1993 г. бе направено пълно архитектурно заснемане на църквата от сътрудници на Института по изкуствознание, но за съжаление оградният зид вече бе почти изчезнал, а жилищната постройка бе пред рухване и бе невъзможно да бъде документирана.

В литературата за Рилския манастир, която не е така многобройна, както би трябвало да бъде, е отделено много малко място за гробищната църква. За стенописите в нея говори по-подробно Л. Прашков в книгата "Рилският манастир" (2000), а за архитектурата на църковната сграда няма нищо освен текста и чертежите, поместени в каталога "Православни храмове по българските земи" (2002). За цялостния ансамбъл липсва дори подобно кратко съобщение.

Днес ансамбълът на гробищната църква на манастира е изгубил голяма част от елементите си и е в тежко състояние. Галерията от север е изчезнала, изчезнала е и по-голямата част от оградния зид. Жилищната сграда, която до преди 30 години все още би могла да бъде възстановена с неголямо усилие, е в руини.

Наложително е в най-скоро време този ансамбъл да бъде обновен - да се възстановят оградният зид и жилищната сграда, да бъде укрепена конструктивно църковната сграда, да се прецени състоянието на стенописите и извърши консервация там, където е необходимо. С това ще се възстанови една важна част от верските традиции на манастирското общежитие и ще се съхрани един паметник на живописта, равностоен на останалите художествени ансамбли в световната културна ценност - Рилският манастир.

 

 

ОСНОВНА ЛИТЕРАТУРА

Коева и др. 2000: Коева, М., Радкова, Р., Христова, Б., Ангелова, Р., Прашков, Л., Генова, Е. Рилският манастир. София, 2000.

Коева, Йокимов, Стоилова 2002: Коева, М., Йокимов, П., Стоилова Л. Православни храмове по българските земи (ХV-средата на ХХ век). София, 2002.

Прашков, Бакалова, Бояджиев 1992: Прашков, Л., Бакалова, Е., Бояджиев, С. Манастирите в България. София, 1992.

Прашков 1998: Прашков, Л. Монументалната църковна живопис в България през ХVІІІ-ХІХ век. Велико Търново, 1998.

Радкова 1972: Радкова, Р. Рилският манастир през Възраждането. София, 1972.

Рилец 1879: Рилец, Н. Описание на болгарского священного монастыря Рилского. София, 1879.

Тулешков 1989: Тулешков, Н. Архитектурата на българските манастири. София: Техника, 1989.

Христов, Стойков, Миятев 1957: Христов, Х., Стойков, Г., Миятев, К. Рилският манастир. София, 1957.

 

 

© Маргарита Коева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2010
Маргарита Коева. Архитектурното наследство и съвременният свят. Сборник студии и статии. Варна: LiterNet, 2003-2012