|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАДУШНИЦА
web
Страх ме е,
Че ще забравя мъртвите
И те ще си отидат,
Сякаш никога не са били,
Сякаш никога не са се смели,
Плакали, мразили, обичали - ЖИВЕЛИ
Опитвам се да си напомня,
Че всяка тяхна дума изговорена,
Сълза изплакана, усмивка подарена
Е останала във нечия душа
Или във мене
Но
Страх ме е,
Че ще забравя мъртвите
И себе си чрез тях, че ще забравя,
Защото аз след тях,
А те във мене са останали.
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2004, № 2 (51)
|