Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СИГУРНО
web
Луната, като закачалка,
виси накриво в гардероба на небето,
където плуват изподрани дрехи.
Някой пали лампа във морето,
сигурно на нея ще вари чорба от риба,
сигурно на нея ще пече скариди,
сигурно на нея чайките заклани ще опърли...
и ще ме покани на вечеря.
Бих отишла, ако имах дрехи,
но отдавна плуват в гардероба на този,
който сигурно ще ме покани на вечеря.
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.02.2004, № 2 (51)
|