Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОГЛЕД
web
Да чувам как твоите мигли
поникват полека насън
в строежа на моите мисли
и тихо надникват навън
като млади треви на разсъмване
иззад арматури, бетон...
И превръщат бездетните хълмове
в утробата топла на дом.
11.06.2016 г.
Пловдив
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.04.2017, № 4 (209)
|