Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НЕКРОЛОГЪТ НА СТРАНДЖАНСКИЯ РИС
web
Получих покана за интервю и за снимка.
Пишели книга. Трябвал и чешит като мен.
Наострих очите си с очна острилка:
аз съм последният рис и съм уведомен.
Знам, че и без това не ме харесват.
Аз нападах кошари с кози и овце.
Нетърпеливи са да ме сложат в защитения списък.
Статусът ще е: критично застрашен.
А, значи, имало живи роднини!
Спасили са си кожите някъде по света.
Останахме тук само патриотите,
но покриват некролози на рисове тази гора!
Затова предпочитам потайните кътчета
и решавам да живея без слава и сам, ден след ден.
Дано се завърне някоя женска от всичките.
Ще се представя: Аз съм последният рис! Не съм опитомен!
02.09.2017 г.
Пловдив
© Мария П. Георгиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.05.2019, № 5 (234)
|